Page 25 - MIGRATION

Basic HTML Version

23
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
По принцип профилът на събеседниците трябва да бъде отчетен, за да се разбере
как и защо те помнят и говорят за миналото. Повечето интервюирани от мене хора са били
в активна възраст (между 20 и 60-годишни) по време на изселването (тук почти не вземам
под внимание разкази на пенсионираните по онова време или на дошлите като малки деца)
4
.
Основната част от събеседниците ми са от Североизточна България – по правило произхож-
дащи от рурална среда, но често учили и живели в някой по-голям град (Шумен, Варна). Сред
изселниците в Истанбул срещнах най-вече хора със средно, средно-техническо или висше
образование, както и майстори занаятчии, които мегаполисът е стимулирал да проявят своя-
та инициативност и умения в намирането на доста успешни професионални реализации (ту-
ристически агенти, преводачи, инженери, общински служители, собственици на кафенета и
бакалии, както и на малки цехове в хранително-вкусовата промишленост, майстори и работ-
ници в строителството, медицински сестри, учители и университетски преподаватели и т.н.).
Макар че сред първото поколение, установило се в активна възраст в града, преобладават
хората със средно образование, по принцип повечето от тях виждат или вече издържат де-
цата си като студенти в турски или български университети (някои специализират и в трети
страни, предимно в Западна Европа). Това са хора, вече преодолели шока от миграцията и от
неизбежната загуба на статус при заселването си на новото и непознато място, които гледат
на себе си като на успешно справили се в тази неблагоприятна, преобръщаща рутината и
хода на живота ситуация.
Именно техните спомени и, по-скоро, интерпретации за изселването анализирам тук.
При това искам да направя две важни уточнения. Първо, аз анализирам разказите им, които
са предназначени за външна аудитория – тези, с които те биха искали да представят своя
опит пред по-широка българска (най-вече) и турска публика. Допускам, че по друг начин
говорят за изселването на своите деца или в друга, по-близка и неформална среда
5
. Второ,
това са разкази, записани доста години след изселването, когато хората вече са се адаптира-
ли до голяма степен в приемното общество и са развили нова рутина и нов начин на живот
(при повечето – нови транснационални практики). Така времето и ситуацията на говорещите
до голяма степен премоделират техните разкази, които в друг момент от времето са били, а
и ще бъдат други.
Ако се погледне на изселването като на процес – причини, факти, последици, – прави
впечатление, че за „Възродителния” процес с присъщите му асимилативни и дискримина-
ционни мерки почти не се говори, докато същото не може да се каже за самото изселване
и годините на установяване в Турция или обратно в България след него. Първите детайлни
4 За значението на поколенческите различия при формиране на жизнените стратегии и нагласи сред
изселниците вж. по-подробно Златкова, Пенкова 2011. В по-широк план за връзката поколения – миграция вж.
у Kasinitz, Mollemkopf, Waters 2004; Kurien 1998 и др.
5 Податки за различно говорене имам от различни ситуации, в които съм правила теренни наблюдения
с турски колеги (например, през 2002 г. в Измир и през 2010 г. в Завет). Сравняването на информацията показа
значителни разлики, особено при теренната работа в Турция. Тъй като бяха прилагани едни и същи методи на
наблюдение, се наложи изводът, че различията се дължат на идентификацията на изследователите. Сама по себе
си тази зависимост е значим обект на анализ, защото ще изведе съществени въпроси, свързани с гражданство,
национална идентичност, лоялност и стратегии за интегриране в социална среда, за която интервюираните са
все още в някаква степен„чужди“.