Page 24 - MIGRATION

Basic HTML Version

22
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
работа, започване на живота отначало – всичко това, без да напускат пределите на България.
Друг такъв пример е преживяното от някои изселници от вътрешността на страната, които
поради временни затваряния на границата (от страна на турските власти, неспособни да се
справят наведнъж с огромния наплив мигранти) са били принудени да лагеруват с дни в бли-
зост до населени места, без да разполагат с условия за поддържане на хигиената, готвене,
преспиване. Тези семейства не са били допускани да се настанят в близките населени места,
около които са лагерували, нито пък им е била предоставяна храна или други предмети от
първа необходимост (всъщност записаните разкази говорят за наложена от властите забра-
на над местните да съдействат по какъвто и да било начин на изселващите се).
Без да отричам познавателната стойност на изучаването на индивидуалния опит,
вместо да предложа разлагането на събитието на множество гледни точки, на индивидуални
и неповторими в този смисъл житейски истории и преживявания, аз се опитвам да изведа
онези моменти, които изненадващо и за самата мене се повтарят в по-голямата част от чути-
те разкази за масовото напускане на българските турци през лятото на 1989 г. Изборът ми не
е самоцелен, а е насочен към проверка на хипотезата дали и доколко има стандартизиране
на тези разкази и, ако го има, с каква цел се прави то.
Следващото ограничение е по отношение на самите говорещи. В статията стеснявам
обхвата на разказите главно до тези, записани от изселници през 1989 г. в Истанбул и, по-
малко, в Одрин
2
. Съпоставям ги с чутото от български турци, изселили се в Измир, на иконо-
мически мигранти в Турция от следващите години, както и на такива, завърнали се трайно
в България
3
. Уточняването на този факт никак не е маловажно, защото той насочва към ня-
кои социални характеристики на събеседниците ми, които със сигурност повлияват върху
помненето и говоренето за изселването. Тук застъпвам тезата, че интерпретациите на това
съдбоносно събитие, преобърнало живота на толкова много хора, са повлияни преди всич-
ко от непосредствения контекст на говорене/разказване, както и от актуалното състояние
и жизнена стратегия на говорещите. Тъй като теренните ми наблюдения са разпръснати на
различни места – т. нар. ‘multi-sited ethnography’ (Marcus 1995), се очертава едно различие,
което тук не коментирам, но чието значение отчитам – влиянието на локалната среда, в коя-
то се установяват имигрантите. Между уседналите в Истанбул и онези в Измир например има
доста разлики – характер на града, възможности за намиране на работа, стимули за лично
развитие, социален и образователен профил на изселниците, реакция на местните спрямо
тях и т.н. Всички тези разлики се отразяват върху начина, по който мигрантите гледат на себе
си в перспектива и, съответно, по който преосмислят миналия си опит.
2 Това са записи, направени в рамките на изследователския проект „Изселници и мигранти от двете
страни на българо-турската граница: наследство, идентичност, интеркултурни взаимодействия“, финансиран
от ФНИ при МОМН (2009–2011).
3 Тук ползвам наблюдения и от други изследователски проекти като „Изселникът – проблеми на
идентичността и адаптацията на българските турци, изселници в Турция“ (2001–2004), финансиран от ЦФСР
на НБУ и „Strategies of Self-presentation in Ethnic Discourse“ (1999–2001), подкрепен от програма RSS на Оpen
Society Institute. За споделеното от икономически мигранти от България в Истанбул след 1990 г. се позовавам
и на изследванията на Айше Парла (Парла 2009; Parla 2011). За по-широка съпоставка вж. също и Димитрова
1996; Георгиева 1996; Маева 2006.