Page 23 - MIGRATION

Basic HTML Version

21
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Преосмисляне на травматичния опит във
всекидневните дискурси: наративите за
изселването на българските турци в Турция в
перспективата на времето
Магдалена Елчинова
Нов български университет
Наблюденията ми сред български турци
1
, изселили се в Турция през 1989 г., датират
отдавна и са правени в различна среда: в няколко селища на Североизточна България (Завет,
Исперих, Разград и околни села), както и в градовете Измир, Одрин и Истанбул. В статия-
та си разглеждам някои особености на разказите за „голямата екскурзия” (или най-голямата
емиграционна вълнà в съвременната история на България), записани по време на терен-
ната ми работа. Целта на изложението ми е двупосочна: 1) допускайки, че е в ход процес на
стандартизация на наративите за изселването, ще се опитам да очертая и коментирам някои
повтарящи се елементи в тях; 2) по-нататък ще се опитам да обясня характера на записаните
вербални репрезентации на изселването с ролята им на инструмент за изграждане на по-
ложителен групов образ на изселниците от 1989 г. В хода на дискусията разграничавам най-
общо два типа такива наративи, които обозначавам като лични (индивидуални) и публични.
Класификацията е приблизителна и цели да разграничи предназначението и аудиторията
на разказите. Иначе и двата така обособени типа наративи са разказвани от изселници и са
неофициални (в смисъл на различни от историографските репрезентации на отразяваните
събития).
В текста предварително са заложени някои ограничения на наблюдавания материал и
в обхвата на анализа му. Първото ограничение се отнася до съсредоточаването на внимани-
ето върху общите моменти в записаните наративи и интервюта за изселването. Това е малко
изненадващ избор за едно антропологическо изследване, тъй като последното обикновено
се интересува от специфичните прояви, опити и преживявания, които представят същност-
та на едно събитие в контекста на всекидневното, локалното и индивидуалното. Наистина,
споделеният конкретен опит съдържа доста разнообразни детайли, включително и такива,
които бяха напълно непознати за мене (а и за широката публика) преди това. Такъв е напри-
мер фактът, че някои турски семейства са се превърнали в мигранти, без изобщо да успеят
да пресекат държавната граница. Те са преминали обаче през целия опит на разпродаване
на дом и покъщнина, напускане на работа, организиране на пътуването, чакането в неиз-
вестност и след това наново адаптирането към„нормален” живот – търсене на жилище и на
1 Поради нееднозначността на понятието „български турци“, която предизвиква възражения към
употребата му сред представители на изселническите общности в Турция, искам да уточня, че тук го използвам
за краткост, единствено в смисъла на„турци, родени в България“.