Page 214 - MIGRATION

Basic HTML Version

212
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
повод моята сватба от баба ми. Опазила я, когато е бягала през страшната 1913 г., а това била
нейната сватбена кърпа“.
И при тази среща, преди да я попитам още ли пази кърпата, тя ми каза: „Скоро аз я
подарих на сватбата на моята внучка“. Зарадвах се, защото така една семейна реликва след-
ва своя път от поколение на поколение. Това ми напомни, че с право съм написала преди
време разказ под заглавие „Реликвата“ (Даскалова 1986). В по-късните години тази кърпа
стана повод да напиша през 2008 г. книгата „Българската кърпа – покров, олтар и знаме“. И
не случайно корицата беше украсена с кърпи от Западна Тракия, откъдето пък е моят корен.
Така мислено свързвах съдбата на потомците на тракийските бежанци от Източна (Одрин-
ска) Тракия със Западна (Беломорска) Тракия, дала подслон на върволици бежанци от Източ-
на Тракия след разорението от 1913 г.
Скоро след тържеството в Сливен ми бе предоставена възможност да представя
пред казанлъшка публика новоиздадената книга„Низ ужаса на пламъците“. Там присъстваха
синът, дъщерята и внучката на писателя Шумарев. Преди известно време разбрах, че под-
готвят преиздаване на книгата. Оказа се, че интересът ми към това емблематично по своята
участ село нараства. Запознах се и с други двама наследници на рода Шумареви. Попитани
какво знаят за селото, за съжаление чувах: „Ами, колкото пъти съм питал дядо ми, той все
почваше да плаче“
1
. За моя радост скоро разбрах, че някои булгаркьойци, предимно, второ
и трето поколение, се заемат да откриват и допълват своето родословно дърво
2
. Появи се и
първи диск със спомени за родовия корен
3
.
За съжаление, освен с. Булгаркьой, подобна участ имат още много български селища
от Одринска Тракия. Единственият изход, но не желан, а натрапен, водел към България. И
върволици от тракийски бежанци се настаняват в Стара Загора и селища от областта. Пър-
вата вълна идва още след 1878 г. Едно преброяване на град Одрин сочи, че до тази година
е наброявал 80 000 души, а след 1878 г. те са вече 63 000. Съществена част от тях са били
българи, напуснали родните си места. В Одринския вилает (включващ както Източна, така и
Западна Тракия) се наброявали около 340–350 български селища, които значително нама-
лят своя брой при прогонване на българи от Източна Тракия след Илинденско-Преображен-
ското въстание, а най-вече след погромите през 1913–1914 г.
Днес потомците на българите от Одринска Тракия са обединени заедно с други тра-
кийци в Тракийско дружество „Одринска епопея“ – Стара Загора, възстановено след 1989
г. Една от задачите на възстановеното дружество е да се създаде група, която да изпълня-
ва песни от селищата на родните места. Със задачата да се осигури подходящо за певците
облекло се заема Златка Палазова. Изработените костюми повтарят много точно кройката
и орнаментиката на узункюприйската носия. Идентичността на източнотракийците се из-
гражда както в рамките на Тракийско дружество„Одринска епопея“, така и чрез дейности на
отделните секции. Това са тържества, често наричани землячески срещи, в навечерието на
1 Иван Ангелов, род. 1937 г. в Стара Загора, потомък на Н. З. Шумарев.
2 Васка Атанасова, род. 1932 г. в Стара Загора, потомка на Н. З. Шумарев.
3 Петър Щилиянов, род. 1934 г. в Тополовград. Живее в Стара Загора от 1957 г.