Page 213 - MIGRATION

Basic HTML Version

211
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Тракийски българи от Източна (Одринска) Тракия
в Стара Загора
Невена Даскалова
Тракийско дружество „Одринска епопея” – Стара Загора
Етнографската група„тракийци“, в случая„долнотракийци“, представлява населението
от геогрфския ареал Източна или Одринска Тракия. Част са от оная голяма бежанска вълна,
понесла тежките, ужасни и свирепи последствия, най-вече защото е отстоявала българското
си етническо съзнание. Тракийците са насилствено избивани и прогонени от родните им
селища през злокобната 1913 г., когато свободата, извоювана с цената на хиляди български
войници и офицери, трае твърде кратко. Със започването на войната между довчерашните
съюзници Гърция, Сърбия и Черна гора, турците нарушават скоро подписания Лондонски
мир и буквално връхлитат върху българските селища. Емблематично по ограбване, опожа-
ряване, избиване и изнасилвания е чисто българското село Булгаркьой. За нечувания по-
гром освен от изследването на Любомир Милетич (Милетич 1918), научаваме и от книгата на
заселения в Стара Загора, роден в Булгаркьой, Н. З. Шумарев „Низ ужаса на пламъците“, из-
дадена прeз 1939 г. Тази малка по размери книжка има изключително благотворно влияние
върху следващите поколения булгаркьойци. Години наред тя се носи и преписва от ръка на
ръка, а впоследствие се ксерографира.
Председателката на Тракийското дружество в Казанлък открива препис от книгата
и подема инициатива за нейното преиздаване, за да се съхрани. Заедно с това се добавят
важни моменти от живота на дружеството. Сред тях особено впечатлява посещението до
родните места на тракийци и най-вече до с. Булгаркьой (вж. Шумарев 2010). В град Сливен
се организира среща на тракийски бежанци и техните потомци, посветена на булгаркьойци.
Цел на срещата е и представянето на новоиздадената книга. По гърдите на дошли от цяла
България тракийски бежанци и техните потомци се четат имената на родните им места от
Източна и Западна Тракия и Мала Азия. И изведнъж добиваме усещането, че сме пред една
голяма етнографска карта от началото на XX в. Сред присъстващите подобаващо място зае-
мат най-вече потомци на българите от с. Булгаркьой. За тях представляваше най-голям ин-
терес представянето на книгата „Низ ужаса на пламъците“. На премиерата самодейни групи
от различни селища изпълниха свои програми. В този ден се срещнах с жена от град Елхово,
която беше от рода на Шумарев. С нея имах да споделя нещо.
Преди години по повод подготовката на една изложба под наслов „Кърпата – тради-
ция и съвременост“ с участие на Етнографски музей – Елхово, Етнографски музей – Бургас
и сдружение „Българска шевица“ – Пловдив, се наложи да издирим още експонати. Посетих
нейния дом и тя ми показа красива кърпа. Поисках да я закупим за Специализирания етног-
рафския музей – град Елхово (днес Етнографско-археологически музей) , но тя не се съгласи
и ни позволи да я ползваме само за изложбата. „Кърпата – каза тя – ми е най-скъпият дар по