Page 211 - MIGRATION

Basic HTML Version

209
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Интерференция на морфологично ниво.
Тя се проявява под формата на грешки в
спрежението на глаголите и в образуването на страдателни глаголни форми.
Интерференция на синтактично ниво.
Тя се проявява под формата на нарушен
словоред.
Интерференция на лексикално и изразно ниво.
Тя се проявява под няколко
форми.
– Лексикално заместване: проявява се тогава, когато поради навик или незнаене на
подходящата турска дума, на мястото
ѝ
се използва българската. Например, за да се изрази
понятието
автобус
, вместо турската дума
otobüs
се използва българската дума
рейс
, която
в българския език в известна степен е изместила думата
автобус
, но
рейс (reis)
на турски
означава
председател, началник
. За да се изрази понятието
плодов сок
, вместо турското сло-
восъчетание
meyve suyu
се използва българската и то само думата
сок
(от
плодов сок
), но
сок
на турски отразява заповедната форма на глагола
мушна
във второ лице единствено число.
– Интерференция при думи с еднакъв или близък фонетичен състав, но с различно
значение в двата езика. Такива са например българските думи
креват
и
павилион
, съответно
турските
kravat
и
pavyon
, които значат
вратовръзка
и
увеселително заведение.
– Интерференция при думи, които имат няколко значения, но се знае само едното, а
другите значения не се знаят, например думата
Вели
е собствено име, но означава и
роди-
тел
. Тази дума е известна като собствено име, а значението
родител
не се знае.
– Интерференция при използване на буквален превод от български език. Проявява се
при комуникация, в която поради незнание или навик, вместо да се използва автентичният
турски израз, се изполва израз, образуван чрез буквален превод от български език. Напри-
мер, българските изрази
запали колата
,
вдигни телефона
чрез буквален превод се използ-
ват, за да се изразят същите явления на турски, но получените изрази
arabayı yak
и
telefonu
kaldır
имат други значения в официалния турски език.
За разлика от другите видове интерференция, тази на лексикално и изразно ниво
може и да не се забележи веднага. Интересно е, че двете страни са убедени или пък най-
малкото нямат никакви съмнения, че при комуникация използват общ код (език), а всъщ-
ност кодът не е напълно еднакъв, но различителните признаци не се улавят веднага. Едва с
напредване или приключване на комуникативния акт може да се разбере, че нещо не в ред.
Интерференцията на лексикално и изразно ниво е причина да се наруши комуникативният
акт, да се получат комични и трагикомични ситуации.
С течение на времето проявите на интерференция при изселниците отслабват до пъл-
ното им преодоляване.
Заключение
Изложената накратко по-горе езикова ситуация на турското малцинство в България
от 1878 до изселването му през 1989 г. в Турция може да се обобщи така. Двуезичието на
турското малцинство може да се изрази с термините
асиметричен билингвизъм
и
силно за-
стъпена диглосия
до 1989 г. в България, диглосия при два различни говора и прояви на ин-