Page 210 - MIGRATION

Basic HTML Version

208
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
труднения се срещат, когато контактуващите не са в състояние да се включат пълноценно в
процеса на комуникация, имат затруднения при подбора на думи и в начина на съчетаването
им, за да изразят мислите си в съответствие с комуникативната задача. Собственоезиковите
затруднения са свързани с недостатъчен речников запас, артикулационни и интонационни
проблеми на общуващия.
Прояви на интерференция при произнасяне и употреба на думи от литератур-
ния турски език след изселването в Турция
Ще се спра на някои конкретни случаи на интерференция, забелязани по време на ко-
муникации на турското малцинство след изселването в Турция. Появата им е под влияние на
българския и турския език, говорен в България и, разбира се, на недостатъчното владеене
на турския език. Примерите, които ще посоча, не са в резултат на мащабно или предварител-
но запланувано лингвистично изследване, а се базират на личен опит, на непосредствени
наблюдения и на преживявания, споделени от близки, приятели и познати по време на не-
принудени общувания в приятелска среда. В този случай в ролята на информатори са хора с
достатъчно високи социални, професионални и образователни характеристики.
При контакта на изселниците с литературния турски език в Турция се наблюдаваха
и перцептивна (възникваща при възприятие на речта на другия), и продуктивна интерфе-
ренция (възникваща при говорене на езика). От двата езика, които изселниците владееха,
доминиращият беше българският и поради това той беше източникът на интерференция. Тук
ще засегна само примери на продуктивна интерференция, установена чрез анализиране на
грешки, допуснати при създаване на устни текстове от страна на изселниците по време на
комуникация с местните. Забелязани са различни видове интерференция.
Фонетична интерференция.
Тя се проявява тогава, когато поради влиянието на
фонетичната система на езика-източник на интерференция, произнасянето на фонемите на
езика-обект на интерференция се извършва не по правилата на последния. Например, фо-
немата
л
на български се произнася твърдо, а на турски се произнася много меко, както се
случва при прозношението на думата
лале
, която в двата езика има еднакъв фонетичен със-
тав. Турската фонема
с
не съществува в българския език, предава се със звукосъчетанието
дж
, което не я отразява напълно, както се случва при прозношението на името
Cevdet
. На-
блюдава се смесване на българската фонема
ю
и турската
ü;
наблюдават се отклонения при
произнасянето на отворени и затворени гласни, двойни съгласни и при интонацията на из-
казванията. Фонетична интерференция се наблюдава и при произнасяне на общоизвестни
имена и термини
17
, които по принцип се пишат и произнасят във всеки език според собстве-
ните му норми, например обозначението
у
в математиката на български се произнася
игрек,
а на турски
йе
;
Архимед
на турски се пише и произнася като
Аршимед
,
Цезар
като
Сезар
.
Интересно е, че фонетичните грешки веднага се забелязват и се разбира, че става
дума за различни кодове на комуникация. Веднага следваше въпросът: „Откъде сте?”.
17 Този вид интерференция е наблюдавана предимно при специалистите, в най-голяма степен при
учителите.