Page 21 - MIGRATION

Basic HTML Version

19
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
едно място. Това се отнася и за българите християни, които разполагат с редовни документи
и могат да се легитимират. Онези от тях, които са вписани в регистрите като „рум”, се сдоби-
ват с нови удостоверения след решение от смесената комисия, че като българи не подлежат
на размяна
15
.
Тенденцията към постепенно стопяване на българската общност в Турция продължа-
ва и през следващите години. Към 1 февруари 1938 г. останалите в Лозенград българи са едва
56 или 16 семейства
16
. В Одрин към 1 юни 1939 г. те са 130 или 40 семейства
17
. Мотивите за
продължаващата миграция към България са вече основно икономически и психологически.
В началото на Втората световна война някои от по-будните българи са интерни­рани
във вътрешността на Анадола. Други български семейства са експулсирани от Турция по по-
литически причини
18
. Пореден удар върху българската колония в Цариград е приетият през
ноември 1942 г. Закон за данъка върху имуществата (известен като“варлък вергиси”). Главни
потърпевши от него са общностите в Турция с етническа и религиозна принадлежност, раз-
лична от турската и мюсюлманската, вкл. българската. Това е последно­то по-мащабно обез-
кървяване на българската колония в Цариград (Стоянова 2008а: 680–681). През следващите
години числеността
ѝ
продължава да намалява поради изселване или асимилиране. През
1958 г. като българи в Тур­ция се идентифицират 1218 души в Истанбул, а понастоящем те
не надвишават 500–550 души, като в тях не се включва новата икономическа емиграция, за
която не разполагаме с точни сведения (Петрова 2000: 122). Етническият облик на Източна
Тракия е турцизиран за сметка на изселеното главно българ­ско и гръцко (но също така ар-
менско и еврейско) население след войните от 1912–1918 г. и 1920–1922 г. и настаняването
в областта на бежанци и изселници мюсюлмани от балканс­ките страни, главно от България
и Гърция.
В днешно време, продължаващите миграции, а още повече отворените граници след
края на Студената война, създават възможности за интензивни контакти и взаимодействия
и за нови, доброволни, временни или постоянни двустранни преселвания, мотивирани от
стопанската мобилност и личния житейски избор.
Литература
Алтънов, И. 1926.
Източният въпрос и нова Турция с особен оглед към интересите на
България. София.
Данаилов, Г. 1930.
Изследвания върху демографията на България. София.
Държавен вестник 1926
. Протокол, приложен към Договора за приятелство, подпи-
сан между България и Турция. – Държавен вестник, бр. 110, 17 авг. 1926 г.
Кесяков, Б. 1925.
Принос към дипломатическата история на България 1878–1925. София.
Козарова, П. 2007.
Източнотракийският имуществен проблем. Проучвания, анализи,
доказателства (1993–2007). София, Петекстон.
Куманов, М. 1971.
Възстановяване на дипломатическите отношения между България
15 ЦДА, ф. 176К, оп. 5, а.е. 452, л. 184.
16 ЦДА, ф. 166К, оп. 1, а.е. 1034, л. 14–17.
17 ЦДА, ф. 166К, оп.1, а.е. 1034, л. 11.
18 АМВнР, опис 11 п, преписка 852, л. 7.