Page 209 - MIGRATION

Basic HTML Version

207
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
българския и турския, е, че те са напълно различни като езици и най-важното е, че имат раз-
лични комуникативни и социални функции. Ако означим символично българския с
В
(висок
престиж), а турския с
Н
(нисък престиж), то разликите между тях според функции и престиж
са следните: българският (
В
) е официален, доминиращ и престижен език, език на мнозин-
ството, обучението, официалната комуникация; печатът и литературното наследство, радио-
и телевизионните програми са на този език; съществува в устна и писмена форма. Турският
(
Н
) е език на малцинството, не се извършва обучение на този език, научава се и се използва
само в семейна и близка приятелска среда и то предимно в устна форма, няма книги и вест-
ници, телевизионни и радио програми на този език. Полагат се големи усилия от страна на
тогавашното партийно ръководство, за да се постави на ниско престижно ниво. Там където
се употребява българският, не може да се употреби турският, даже е напълно забранен. Съ-
ществува стремеж езикът
Н
напълно да се измести от езика
В
.
В това езиково състояние на асиметричен билингвизъм и диглосия над 360 хиляди
души от турското малцинство се изселиха в Турция и трябваше за много кратко време да се
реализират в новото общество.
Езиковата ситуация на турското малцинство в Турция след изселването през
1989 г.
При изселването през 1989 г. турското малцинство се премести от една езикова среда
в друга, от среда, в която се говори български и турски, характерен за България, в среда, в
която в голяма степен се говори официалният истанбулски говор. В новата среда езикът на
изселниците претърпя „сблъсък” с местния език, както на системно-структурно (лексикал-
но, фонетично, граматично), така и на комуникативно равнище. Изселниците всъщност се
сблъскаха и с истината, че не владеят в достатъчна степен турски език. Докато в България
общуваха помежду си в семейна и приятелска среда на турски, нямаха проблеми относно
разбирането или неразбирането. Може да се каже, че бяха убедени, че го владеят добре, но
това убеждение изчезна на турската граница по време на изселването, защото при първия
контакт с турци извън България (и той беше с турските власти на границата) се оказа, че не
са знаели в достатъчна степен турски език. Не беше лека самооценката относно владеенето
на майчиния език и липсата на метаезикова представа, засягаща това положение.
Последствията от този „сблъсък” бяха явления като интерференция и отново дигло-
сия, но този път става дума за диглосия при наличие на два различни говора на един и същ
език – говоримия турски език в България и официалния турски език в Турция. Разликата
между двата говора беше толкова голяма, че непосредствено след изселването ни в Тур-
ция беше много трудно да разбираме официалния или литературния турски език. Валидно
беше и обратното – местното население трудно ни разбираше. На завършилите в България
специалисти със средно и висше образование им липсваха познания относно специална и
професионална терминология, умения да ползват писмения език.
След изселването трудностите, породени от недостатъчното владеене на турския
език, бяха предимно от комуникативен и от собственоезиков характер. Комуникативни за-