Page 208 - MIGRATION

Basic HTML Version

206
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Езиковата ситуация на турското малцинство в България преди изселването
през 1989 г.
Нека сега опитаме ретроспективно да анализираме езиковата ситуация на турско-
то малцинство в България непосредствено преди изселването през 1989 г. в светлината на
горепосочените понятия. Българският език според конститутицията е официален език, на
него се осъществява обучението в училище. Това е езикът на институциите, на средствата за
масово осведомяване, на упражняваната от индивида професия. Турският е майчин език на
турското малцинство. В обстановка на почти напълно липсващи условия за изучаване и раз-
витие на майчиния език
16
през 1989 г., когато турският език беше забранен на обществени
места, не се изучаваше по никакъв начин в учебни заведения или курсове, липсваха книги
и периодични издания, телевизионни и радиопредавания, каква всъщност беше езиковата
ситуация на турското малцинство? Каква беше степента на владеене на двата езика, българ-
ския и турския? Несъмнено езиковата ситуация и степента на владеене на езици при всеки
индивид се обуславя от собствените му индивидуални особености и способности, но освен
индивидуалните има и общовалидни за цялата турска общност фактори, породени от езико-
вата политика в страната, развитието на езика и т.н.
Езиковото състояние на турското малцинство беше такова, че представителите на
това малцинство можеха да се намират във всяка една точка в двумерното езиково прос-
транство, представено от родния език (турски) и официалния език (български). Известни
бяха следните случаи: голяма част от възрастното население, живеещо в селските райони,
владееше само турски, a известна част от децата в големите градове владееше само българ-
ски. По-голямата част от турското малцинство владееше и двата езика. Може определено
да се посочи, че степента на владеене на двата езика варираше в зависимост от възрастта и
особеностите на малцинствената политика в годините на обучение на отделните индивиди.
Вероятно сред турската общност през 1989 г. е имало единични случаи на симетричен,
координативен, равностоен билингвизъм, при които двата езика се знаят в еднаква степен.
Но за да се изрази езиковото положение на по-голямата част от турското малцинство в този
период е по-подходящо използването на термина
асиметричен билингвизъм,
бих добавила
потиснат, недоразвит, нежелан от държавните власти билингвизъм. В тази езикова ситуация,
от двата езика в по-голяма степен е овладян българският, а в по-малка степен турският. До-
казателство за това, че двуезичието на турската общност през 1989 г. не може да се определи
като симетричен тип билингвизъм са затрудненията му по време на изселването в Турция
при комуникация с местните.
За описанието на двуезичието на турското малцинство в България през 1989 г. би било
много по-подходящо използването на термина
диглосия
. В светлината на определението на
Фишмън за диглосия и на концепцията на Х. Шифман за характерните черти на диглосия-
та езиковото положение на турското малцинство непосредствено преди изселването може
да се разгледа по следния начин. Съотношението между езиците в тогавашното общество,
16 След мерките за премахване на турския език от учебните програми само семейството беше възможна
среда за научаване на майчиния език.