Page 207 - MIGRATION

Basic HTML Version

205
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
П. Балбони дефинира термина
билингвизъм
като способността на един индивид да ко-
муникира на повече от един език. Според него рядко владеенето на двата езика е еднакво и
билингвизмът е координативен, по-често става дума за роден език, придружен от други ези-
ци с по-ниско ниво на владеене, и става дума за така наречения „куц” билингвизъм (Balboni
1999: 11).
Терминът
диглосия
14
е дефиниран за първи път от американския учен Чарлз Фъргю-
сън като„съвместно съществуване на две разновидности на езика, всяка от които изпълнява
определена роля в даден колектив” (Ferguson 1959: 325). Освен този класически тип дигло-
сия, съществува и разширена диглосия, която се определя като„езиковата ситуация, в която
съществуват функционални различия както между отделни функционални стилове на един
език, така и между напълно неродствени езици” (цит. по Schiffman 1997: 208).
Според друга дефиниция
диглосия
означава „едновременно съществуване в обще-
ството на два езика или две форми на един и същ език, използвани в различни функционални
среди” (Большой энциклопедический словарь, языкознание 1998: 136). Компоненти на дигло-
сията могат да бъдат различни езици, различни съществуващи форми на един и същ език (ли-
тературен език и диалект) и различни стилове на езика (книжовен и разговорен). Характерно
за нея е наличието на функционална диференциация и оценъчен фактор. Диглосията като
социолингвистичен феномен предполага задължителна съзнателна оценка на говорещия за
езиците, които владее, по скалата „висок престиж – нисък престиж” (Большой энциклопеди-
ческий словарь, языкознание 1998: 136).
Х. Шифмън посочва 12 характерни черти на диглосията, като сред тях са функция,
престиж, литературно наследство, придобиване, стандартност, стабилност, граматика, лекси-
ка, диференциация между стандартен език и диалекти, фонология (Schiffman 1997: 206–208).
Явлението
интерференция
се характеризира като„взаимодействие на езикови систе-
ми в условията на двуезичие, проявяващо се при езикови контакти или при индивидуално
изучаване на нероден език, … изразява се в отклонения от нормите и системите на втория
език, под влияние на родния” (Большой энциклопедический словарь, языкознание 1998:
197)
15
.
Интерференцията
може да се прояви не само под влияние на родния, но и под вли-
яние на чуждия или втория език чрез навлизане на нормите на единия език в пределите на
другия и да обхване всички нива на езика (Вайнрайх 1972: 25). Главният
ѝ
източник е раз-
ликата в системите на взаимодействащите си езикови системи – различен фонемен състав,
разлика в позиционната реализация на фонемите, съчетаемостта им, различна интонация,
различен състав на граматическите категории и т.н. Проявява се под формата на грешки,
като под грешка се разбира всяко отклонение от нормите на книжовния език (фонетични,
граматични, лексикални, словообразувателни, правописни, пунктуационни, правоговорни).
14 Терминът
диглосия
произлиза от две гръцки думи:
di
(две) и
glōssa
(език) (Большой энциклопедический
словарь, языкознание 1998: 136).
15 Терминът
интерференция
произлиза от две латински думи:
inter
(взаимно, между) и
ferio
(докосвам,
удрям).