Page 206 - MIGRATION

Basic HTML Version

204
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
на турски език, а, от друга страна, все повече се задълбочава разликата между говоримия
турски в България и официалния език в Турция.
Диференциация между турския език в България и турския език в Турция след
1878 г.
След 1878 г. турският език в България и турският език в Турция постепенно започ-
ват да се развиват в съвсем различни посоки. След основаването на Република Турция през
1923 г., сред най-важните реформи на Ататюрк е „езиковата революция“ от 1928 г., заменила
трудната за изучаване арабска азбука с турска на латинска основа. За официален език е при-
ет истанбулският говор, започва процес на пуризация на турския с тенденция арабските и
персийските думи да се заместят с чисто турски, като заедно с това в езика навлизат чужди-
ци от английски, френски и др. езици. Що се отнася до турския език в България, той, въпреки
че в началото отразява езиковите промени в Турция, започва да изостава. Заедно със запаз-
ването на много арабски и персийски думи, в турския навлизат или умишлено се вмъкват
думи и някои граматични правила от българския и даже от руския език. Едновременно с това
трябва да се отчете и политизацията на българския език, осъществявана под влиянието на
тоталитарния руски език в СССР
12
, което не може да не се е отразило и на турския.
Накратко би могло да се каже, че поради различното естествено развитие на турския
език и различните езикови политики, водени в двете страни, и поради целенасочената ези-
кова намеса, резултат от партийната политика към малцинствата в България, се появява ди-
ференциация между говоримия
13
турски език в България и официалния турски в Турция.
Дефиниране на понятията
билингвизъм, диглосия
и
интерференция
Преди да се разгледа езиковата ситуация на турското малцинство, е необходимо на-
кратко да се дефинират понятията
билингвизъм, диглосия
и
интерференция
. В общества, в
които съществуват два или повече езици, се говори за двуезичие, което е твърде сложно,
многоаспектно явление. Двуезичието може да се отрази с два термина –
билингвизъм
и
диг-
лосия
, като в социолингвистиката се прави разлика между двете понятия. Докато
билингви-
зъм
означава ситуация, в която всички членове на общността могат да използват по неза-
висим начин или единия, или другия език, то
диглосията
е ситуация, в която на двата езика
се приписват различни нива на престиж, поради което единият език е с нисък престиж, а
другият – с висок (Balboni 1999: 11).
Билингвизмът
може да бъде индивидуално илимасово явление, с еднакво или различ-
но съотношение в степента на владеенето на двата езика. Според Л. Блумфилд
билингвизмът
се определя като „способност да се комуникира на два различни езика, които се владеят на
равнище роден език” (Bloomfield 1933: 55-56). С времето определенията за
билингвизма
се
изменят, в зависимост от възрастта и начина на усвояване, степента на владеене на езиците,
съотношението между тях, той се класифицира като ранен, късен, симетричен, координати-
вен, асиметричен, социален, индивидуален и т.н.
12 Вж. Купина 1995; Геллер 1994.
13 В настоящия доклад се има предвид само говоримият (не и писменият) турски език.