Page 205 - MIGRATION

Basic HTML Version

203
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
международно-правни
3
уредби, в които се говори за общности с различно вероизповеда-
ние. Според законодателните разпоредби след 1944 г. членовете на турското малцинство
в България попадат в категориите „национални малцинства”
4
и „граждани от небългарски
произход”
5
и наред със задължителното изучаване на български език имат право да изуча-
ват и своя майчин език и да развиват националната си култура. Въпреки тези разпоредби,
държавната и партийната политика относно изучаването на роден език и развитието на на-
ционалната култура на турското малцинство е променлива, в определени периоди положи-
телна
6
, спазваща разпоредбите, в други периоди – в пълен разрез с тях
7
. Като цяло може да
се каже, че до 1989 г. преобладават политиките, насочени към постепенното българизиране
на турската общност.
Ако проследим накратко положението на турското малцинство в България в периода
от 1878 до 1989 г. относно изучаването на майчиния език, се оформя следната картина: в
първите години след Освобождението обучението е провеждано изцяло на майчин език;
след това следва обучение на майчин език със задължително изучаване на български
8
, по-
степенно утвърждаване на българския като език на обучение
9
и превръщане на турския в
избирателен предмет
10
, постепенно намаляване на факултативните часове по турски до пъл-
ното му премахване от учебните програми през 1974 г. и накрая – следва пълната забрана
за употребата му на публични места през периода 1985–1989 г. Очевиден е фактът, че изуча-
ването на майчиния език от страна на турското малцинство е тясно свързано с държавната
малцинствена политика и се регулира чрез реформите в образованието и именно поради
това в различните периоди се застъпва в различна степен в образователната система
11
. Успо-
редно с промените в изучаването на турския език, се променя и ситуацията с издаването на
книги, вестници и с провеждането на културни събития от всякакъв вид на турски език. До
1989 г., от една страна, се наблюдава постепенното ликвидиране на условията за изучаване
3 Международни правни уредби са: Берлинският договор от 1878 г., Истанбулският българо-турски
договор от 1913 г. и Ньойският договор от 1919 г.
4 Конституция на Народна република България (Димитровска конституция), (Държавен вестник, бр. 284
от 06.12.1947 г.). Съгласно чл. 79 националните малцинства имат право да се учат на своя майчин език и да
развиват националната си култура, като изучаването на български език е задължително.
5 Конституция на Народна република България (Живковска конституция), (Държавен вестник, бр.
39 от 1971 г.). Съгласно чл. 45 (7) гpaждaнитe oт нeбългapcки пpoизxoд, ocвeн зaдължитeлнoтo изучaвaнe нa
бългapcкия eзик, имaт пpaвo дa изучaвaт и cвoя eзик. В сила е до 1991 г., когато е заменена с Конституция на
Република България.
6 Решението на Политбюро на ЦК на БКП от 26.04.1951 г. декларира „полагането на специални грижи
сред турското население”. На турски език или със страници на турски език по това време излизат повече от
десет вестника и едно списание. Българското радио има редовни предавания на турски език. В някои градове
функционират държавни театри, които поставят пиеси на турски език.
7 След 1956 г., когато идва на власт новото ръководство на БКП начело с Тодор Живков, на заседание
на Политбюро от 21.06.1958 г. се взима решение за постепенно смесване на турските и българските училища.
Броят на вестниците намалява и те започват да излизат на български език, закриват се театрите.
8 Задължителното изучаване на български език се въвежда със Закона за народното просвещение от
1885 г.
9 С промените в закона през 1909 г. започва задължително изучаване на български език, история и
география.
10 След Пленума на ЦК на БКП през октомври 1958 г.
11 Виж по-подробно Бюксеншютц 2000; Национален доклад 2001.