Page 204 - MIGRATION

Basic HTML Version

202
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Езиковата ситуация на изселниците от 1989 г. през
призмата на понятията
билингвизъм
,
диглосия
и
езикова интерференция
Садрие Гюнеш
Технически университет „Йълдъз“, Истанбул
Увод
Изселването на турското малцинство през 1989 г. може да се разглежда от различни
аспекти. Един от тях е езикът, който, от една страна, според Капоторти, е една от характерис-
тиките на малцинствата
1
, а, от друга, е средство за комуникация и за социализация. Именно
поради това езикът е важен компонент и за турското малцинство в България: от една страна,
е един от факторите, определящи етническата му идентичност, както и държавната политика
относно това малцинство, а, от друга, е средство за комуникация, социализация и професио-
нално устройване както в България, така и след изселването в Турция.
В този доклад отначало накратко ще се разгледат правните разпоредби, уреждащи
положението на турското малцинство в България относно изучаването на майчиния език
от 1878 до 1989 г., и приложенията им, постепенната диференциация между турския език в
България и турския език в Турция след 1878 г. След това ще се дадат кратки дефиниции на
понятията
билингвизъм
,
диглосия
и
интерференция
и ще се разгледа езиковата ситуация на
турското малцинство в светлината на тези понятия непосредствено преди и след изселва-
нето през 1989 г. Базирайки се на личен опит и наблюдения, ще посоча конкретни примери
на езикова интерференция при изселниците непосредствено след изселването, породена
от влиянието на българския език върху турския и, разбира се, от недостатъчно владеене на
турския език.
Правни разпоредби, уреждащи положението на турското малцинство в Бълга-
рия относно изучаването на майчиния език от 1878 до 1989 г., и приложенията им
След Руско-турската война през 1878 г. българската държава се възстановява като
Княжество България. Заедно с това, живеещото на територията на Княжеството турско на-
селение изпада в положение на малцинство. От Освобождението до Втората световна вой-
на отношението на държавата към малцинствата се регулира съгласно конституционна
2
и
1 Според известната дефиниция на Капоторти под малцинство се разбира
по-малобройна група, в
сравнение с останалата част от населението на държавата, незаемаща господстващо положение, членовете на
която, граждани на тази държава, имат етнически, религиозни или езикови характеристики, които ги отличават
от характеристиките на останалата част от населението....” (Capotorti 1979: 96).
2 Конституцията на Княжество България от 1879 г. (Търновската Конституция) прокламира равенство
пред закона (чл. 57) и свободно изповядване на религията за всички български граждани и за чужденците (чл.
40).