Page 202 - MIGRATION

Basic HTML Version

200
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
В случаите, когато при извършване на справките не бе намерена информация за дош-
лите бежанци, наследниците им започваха сериозно издирване на допълнителни сведения.
Търсенията ставаха по роднински път, чрез събуждане на стари спомени, търсеха се запа-
зени документи, осъществяваха се пътувания до различни населени места, където са жи-
вели техните роднини. Най-вече се търсеха справки в службите за гражданското състояние
на лицата, правеха се издирвания по публикувана литература, стигаше се и до описания на
надгробните плочи, с цел да се уточнят имената на предците. През тези няколко години бяха
активирани много връзки и родови спомени. И така, събрали информация, тези хора отново
се връщаха в читалнята на архива, но вече подготвени с повече информация. Носеха със
себе си събрани документи, записани имена, спомени, цели писма и родови изследвания, за
да се подпомогне издирването на архивната информация за техните близки. Така част от по-
сетителите, потребителите на архивна информация, започнаха да попълват своите семейни
архиви и към тях да добавят взетите от ЦДА документи.
Следващият момент от срещата на поколенията, на който искам да се спра, е за изгра-
дени и задълбочени връзки между родовете и общностите.
Може да се каже, че благодарение и на проекта„Български имоти и имоти на българи
бежанци от Одринска Тракия и Мала Азия”се възстановиха забравени (избледнели) роднин-
ски връзки, зародиха се нови между родственици, които до този момент не са се познавали.
Станахме свидетели на запознанства между наследници от един род в читалнята на архива.
Последва усилено разменяне на информация за семействата, уточняване на имена, населе-
ни места, някои едва сега разбраха откъде идват имената им, фамилиите им, кой на кого е
кръстен и защо се празнуват точно определените светци (празници).
Активираха се връзките между хора от един край, например бургаските, ямболски-
те села. Те си помагаха чрез информация, заедно пътуваха до София, за да донесат своите
заявления или си организираха екскурзии до Република Турция, до местата, откъдето са
дошли предците им.
Запознанствата довеждаха до размяна на телефони, адреси, стигаше се до органи-
зиране на родови срещи. Някои от наследниците, провокирани от новата информация, от
новите запознанства, решиха да организират родови срещи с цел да се съберат, видят и за-
познаят. На по-следващ етап същите хора идваха отново в читалнята и ни разказваха за
проведените родови срещи. За тях родовата памет се превръщаше в ценност. Архивът и тук
бе в помощ – чрез нас се уточняваха адресите на роднините. Същото се случваше и при
организиране на земляческите срещи на наследниците на бежанците от Одринска Тракия и
Мала Азия. Разбира се, трябва да се отбележи и ролята на средствата за масова информация,
които отделиха доста място на този проект и срещите, организирани по негов повод.
Друг момент от активността на наследниците, свързан с проекта и задълбочил кон-
такта между поколенията, бе етапът на изготвяне на родословни дървета. Наследниците за-
почнаха да издирват информация за съставяне на родословно дърво на родовете. Те отново
се появиха в читалнята на архива, но вече не да търсят имотите на своите предци, а да търсят
информация за рода, да уточняват имена, родови и семейни връзки. Издирваха в създаде-