Page 200 - MIGRATION

Basic HTML Version

198
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
бежанци в Одринска Тракия и Мала Азия, последва голям граждански интерес. От 2009 г.
започнаха да се извършват справки по създадената база данни и да се издават заверени
копия на документите, съхранявани в Централен държавен архив и териториалните архиви,
структури на Държавна агенция„Архиви”, съдържащи информация за изоставените имоти. В
ЦДА бе обособена специализирана читалня, където се подаваха заявленията на гражданите,
извършваха се справки или на място в читалнята, или по кореспондентски път. Към Държав-
на агенция„Архиви”се обръщаха основно наследниците на тракийските бежанци. През 2009
г. са извършени справки по подадени 3447 заявления за издирване на имоти на бежанци от
Одринска Тракия и Мала Азия. През 2010 г. тези справки са 797, а през 2011 г. подадените
заявления за справки са 315. Наследниците предадоха и 300 броя копия на документи за
собственост, които бяха заведени в отделна архивна колекция.
В настоящия текст ще споделя проблемите, преживяното и наблюденията от работата
ми по проекта и в читалнята на ЦДА, наблюдения, които ме накараха да го озаглавя „Среща
на поколенията”.
Гражданите, наследници на тракийски и малоазийски българи, които посещаваха спе-
циализираната читалня на ЦДА, идваха в голямата си част с подготвена информация за свои-
те предци. Те знаеха имената на бежанците, на техните съпруги, децата и другите роднини,
на близките им, дошли в България или избягали, както е по-точно да се каже за повечето
случаи. Знаеха населените места откъдето идваха, както и къде са се заселили в България.
Някои от гражданите носеха лични документи на бежанците, съхранени през времето – кръ-
щелни свидетелства, свидетелства за венчавки, смъртни актове, военни книжки, снимки,
удостоверения за наследници и др. При тези наследници справките се извършваха по-лес-
но, а издирването бе по-успешно. Дори и в случаите, когато нямаше данни в изградената
информационна база, тези наследници знаеха за своите предци, те ги познаваха по спомени,
по разкази, по документи. Може да се каже, че при тази група наследници на тракийските
българи имаше наличие на някакъв семеен архив. За тези хора документите, които получа-
ваха от архива бяха допълнение към познатото. Новото беше точната информация за имот-
ното състояние на избягалите български бежанци, за това, което е останало в напуснатите
земи. Разбира се и тук имаше изненади, но те не бяха големи. (В случая не обсъждаме с какви
надежди или нагласи идваха по отношение на имотните обезщетения, за които се говореше
в средствата за масова информация.) При тази група наследници паметта за миналото, за
рода, бе жива. Обществената активност към имотите на българските бежанци от Одринско и
Мала Азия само я активира.
Друга немалобройна група бяха наследниците, които имаха информация, че техните
предци са дошли от Одринско или Мала Азия – в тяхното съзнание и говор, че са дошли от
„Турско”. Но почти нищо повече от това. Знаеха някое име, я на дядо, прадядо или баба, съ-
ответно прабаба, нещо бяха подочули за изселването, знаеха имената на населеното място,
откъдето са дошли бежанците, но не съвсем – казваха някое име на селище, но неточно.
Знаеха къде са се заселили в България, но не знаеха за движението им от място на място
преди трайното им установяване и оземляване. Не бяха чували за бежанските лагери и по-