Page 197 - MIGRATION

Basic HTML Version

195
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
тракийските българи, потомци на бежанци от Източна Тракия. Доклад от научната конферен-
ция„Културно наследство: България – Италия. София, 28.05.2011 г.
Гри, Дж. П. 2006.
Местна автономия, политики на припознаване и употреба на етног-
рафското наследство. – В: Сантова, М., М. Паванело (съст.). България – Италия. Дебати, локал-
ни култури, традиции. София, АИ„Проф. Марин Дринов”, 61–67.
Дъглас, М. 2004.
Как мислят институциите. София, „41 Т” ЕООД.
Енциклопедия 1974.
Енциклопедия А – Я. София, Издателство на БАН, с. 839.
Златкова, М. 2011.
„Там, където Странджа целува морето”… „Противоречията на на-
следството” на тракийските бежанци в Царево. – В: Годишник на Департамент „Антрополо-
гия”. Т. 4. Културни наследства – политически залози и реконструиране на територии. Бокова,
И. (съст.). София, НБУ (електронно издание) (под печат).
Знеполски, И. 2001.
Знеполски, И. (съст.). История, разказ, памет. София, Дом на нау-
ките за човека и обществото.
Клементе, П. 2006.
Местни култури и традиции в Италия. – В: Сантова, М., М. Паване-
ло (съст.). България – Италия. Дебати, локални култури, традиции. София, АИ „Проф. Марин
Дринов”, 86–97.
Коруев, Т. 2011.
Гласувайте за тракийската кауза. – Тракия, бр. 19, 13 октомври 2011,
с. 1.
Костова, Д., Н. Умурска, Т. Каваков 2008.
История на Тракийско дружество„Капитан
Петко войвода” – Димитровград. Димитровград, ТД„Капитан Петко войвода”. 27 с.
Кръстева, А. 2006.
Кръстева, А. (съст. и н. ред.). Фигурите на бежанеца. София, НБУ.
Македония и Одринско 1995.
Македония и Одринско. Статистика на населението от
1873 г. София, Македонски научен институт, 70–71.
Милетич, Л. 1989.
Разорението на тракийските българи през 1913 година. София, ДП
„Г. Димитров”, фототипно издание (Разорението на тракийскит
ѣ
българи презъ 1913 година.
София, Държавна печатница, 1918).
Нора П. 1997.
Колективната памет. – В: Деянова, Л. (съст.). Духът на „Анали”. София,
Критика и хуманизъм, 233–237.
Нора П. 2004.
Световният възход на паметта. – В: Знеполски, И. (съст.). Около Пиер
Нора. Места на памет и конструиране на настоящето. София, Дом на науките за човека и об-
ществото, 19–35.
Пенкова, Ст. 2011.
„Противоречията на наследството”: механизми на (не)наследява-
не и дискурсивни практики. – Социологически проблеми (специален брой), 38–58.
Пенкова, Ст. 2011а.
„Противоречието на наследството”: механизми на (не)наследя-
ване и дискурсивни практики при наследниците на тракийските бежанци. – В: Годишник на
Департамент „Антропология”. Т. 4. Културни наследства – политически залози и реконструи-
ране на територии. Бокова, И. (съст.). София, НБУ (електронно издание) (под печат).
Платформа 1991.
Платформа по националния въпрос. Съюз на тракийските култур-
но-просветни дружества в България. София.
Подвижните Балкани 2009.
Кьосев, А. (съст.). Подвижните Балкани. Изследвания на
проекта NEXUS (2000–2003). София, Просвета.
Попов, Ст. 1930.
Народонаселението на Тракия до Балканската война. – В: Тракийски
сборник. Кн. 2. София, Тракийски научен институт.
Попчев, Зл. 2010.
Войводата Димитър Маджаров. Хасково, Издателство„Опонент”.
Рашкова, Н. 2011.
Ритуализация на родовия спомен (По родните места на бежанците