Page 196 - MIGRATION

Basic HTML Version

194
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
на посегателства върху правата и интересите на българите, живеещи на тяхна територия”
36
.
Ръководството променя политиките на СТДБ и извежда на преден план дейности,
свързани с реализация на широки партньорства (в България и чужбина), по-голяма публич-
ност, осигуряване на подкрепа от международни институции, държавна и местна власт и
постигане на по-широко политическо представителство. В програмата на СТДБ се предвиж-
дат нови форми на работа с членовете на организацията и привличане на симпатизанти. В
организацията се приемат и публични личности, които нямат тракийски корен, но са„заяви-
ли желание да работят за тракийската кауза” (например през 2011 г. това са Братя Аргирови,
актьорът Тончо Токмакчиев).
Ще успее ли СТДБ да постигне баланс между паметта за жертвите и свързването с
други памети? Ще загуби ли наследници? Ще привлече ли нови? Ще поддържа ли последова-
телно идеята за Еврорегион „Тракия”? Ще се възползва ли от тракийското наследство за по-
стигане на политическа власт? Тъй като сме наблюдатели на прокарване на нови стратегии и
политики, можем само да изкажем предположения.
Литература
Асман, А. 2004.
Места на памет. Между триумфа и травмата. – В: Знеполски, И. (съст.).
Около Пиер Нора. Места на памет и конструиране на настоящето. София, Дом на науките за
човека и обществото, 173–187.
Бокова, И. 2006.
Местни културни ресурси и политики за конструиране на наслед-
ства (отношение между „национално” и „местно” в български прочит). – В: Сантова, М., М.
Паванело (съст.). България – Италия. Дебати, локални култури, традиции. София, АИ „Проф.
Марин Дринов”, 49–60.
Бокова, И. 2011.
Социалистическият град – двайсет години по-късно или как се ситуи-
ра днес на картата на Европейския съюз (град Ивайловград) – В: Град, етнология социализъм.
Русе, Изд. на РИМ – Русе (под печат).
Бурдийо, П. 2008.
Противоречията на наследството. – Социологически проблеми,
№ 1–2, 111–119.
Войников, Д. 2009.
Българите в най-източната част на Балканския полуостров – Из-
точна Тракия. София, ИК„Коралов и сие”.
Вуков, Н. 2007.
Паметници, „паметни места”, „места на памет”. – Български фолклор,
№ 3, 41–62.
Ганева-Райчева, В. 2011.
Реконструиране на територии чрез наследството: приме-
рът на Одрин. – В: Годишник на Департамент „Антропология”. Т. 4. Културни наследства – по-
литически залози и реконструиране на територии. Бокова, И. (съст.). София, НБУ (електронно
издание) (под печат).
Ганева-Райчева, В. 2011а.
Стратегии за конструиране на наследство: примерът на
36 Като „пробен камък” за способността на тези държави да спазват „стандартите на европейската
общност” се очаква: от Турция – обезщетение на българите от Тракия и Мала Азия за заграбените имоти; от
Македония – „да преустанови посегателствата срещу българската история и да се отнася с необходимото
уважение към българите, живеещи на нейната територия, както и към българската държава”; от Сърбия – „да
определи приемлив статут на българите, живеещи в Западните покрайнини”; от Гърция – „да преустанови
политиката, насочена към изкуствена помашка нация” (Декларация за добросъседство, разбирателство и
взаимно сътрудничество, 17.03.2012).