Page 194 - MIGRATION

Basic HTML Version

192
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
по произход, изразяват се позиции по тракийския въпрос, коментират се политики и дей-
ности на СТДБ и др. Тъй като тези форуми не са администрирани от институцията, тя не може
да осъществява контрол над индивидуалните памети и да налага своя стил на мислене. Чес-
то коментарите за СТДБ са критични и изразяват несъгласия с определени политики. Такъв е
форумът на тракийските потомци в блога на д-р Ат. Щерев, който се разграничава от тракий-
ската институция (открит в началото на март 2010 г.). Там се изразява позиция, че споделяне-
то на информация е важно, „за да опознаем миналото”, че „историческото познание ни е не-
обходимо, за да се научим да живеем по-добре и да не повтаряме старите грешки”. Авторът
на блога смята, че„по-важно от компенсацията за имотите на прогонените българи от Източ-
на Тракия е възстановяването на историческата истина за насилственото обезбългаряване
на тези територии, за задкулисните действия на Великите сили, за престъпното бездействие
на българските управници” (www.atanas-shterev.com/?p=587).
Общото поле, където се срещат институцията и наследниците, които се разгранича-
ват от нея, е разбирането за важната роля на историческото познание и паметта. Различията
са в подходите към тях, целите, за които се използват, по-общо – в инструментализацията им.
Освен изразените виждания в блога на д-р Щерев, наследниците на тракийските българи,
особено младото поколение, се обединяват около позицията, че като цяло в обществената
памет съществува „бяло поле” за този период и познанията за събитията, довели до обез-
българяване на Южна Тракия, са откъслечни. Очакванията са насочени към медии и образо-
вателна сфера, които да подготвят обществото и съдействат за разбирането на трагичните
събития в началото на ХХ в.
Политизация. Политически употреби на тракийското наследство
Сферата на политическото предлага възможности за употреби на наследството и
възползване от него. Като „обществено-патриотична организация” СТДБ не крие амбициите
си да бъде субект на политическата сцена, употребява символния капитал на тракийското
наследство, за да изгражда политическо лоби и прокарва стратегическите си цели и ини-
циативи
31
. Поради исторически обстоятелства общността показва предпочитания към ля-
вото пространство. През 2001 г. е създаден Политически клуб „Тракия”, който има право да
участва самостоятелно или в коалиция с други партии в парламентарни и местни избори. В
програмата си декларира, че изповядва принципите на националното тракийско движение.
Лидери на тракийската организация са сред учредителите на гражданското движение АБВ
(Алтернатива за българско възраждане) през 2011 г. Организацията лобира методично за
тракийската кауза в българския парламент и ЕС
32
. Кандидатури на Политическия клуб „Тра-
кия” са кметове и общински съветници в някои гранични общини в предишния мандат. В по-
31 Още в началото на 30-те години на ХХ в. чрез Комитета за свобода на Тракия се подчертава
необходимостта от влизането в парламента на тракийски депутати за защита на специфичните интереси на
тракийската емиграция (вж. Само истина).
32 По време на гласуване на доклада за напредъка на Турция през 2011 г. Комисията по външни работи
на Европейския парламент прие поправката на българските евродепутати от групата на социалистите и
демократите Кристиан Вигенин и Евгени Кирилов, с която Турция се призовава да положи повече усилия в
посока урегулиране на неразрешените двустранни въпроси със своите съседи, включително що се касае
до неизпълнените международноправни ангажименти на страната. В своята същност поправката визира
допълнителния протокол към Ангорския договор между България и Турция от 1925 г., с който Турция се
задължава да изплати компенсации на българските бежанци от Източна Тракия.