Page 191 - MIGRATION

Basic HTML Version

189
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Поддържане на социални мрежи
Липсата на приемственост на поколенията застрашава бъдещето на тракийската ор-
ганизация. Една от задачите на Съюза и местните дружества е създаване и поддържане на
социални мрежи чрез символния капитал на наследството на тракийските българи. Перс-
пектива за „нови очи” към наследството (по Бурдийо) разкрива темата с компенсациите за
изоставените тракийски имоти в Турция. Движението за издирване на имуществени дока-
зателства е предпоставка за осмисляне значимостта на „тракийския корен”, за включване в
социална мрежа и осъзнаване на тракийската връзка като символен капитал.
Реално действие за възстановяване и поддържане на мрежа са земляческите срещи.
Такава среща под наслов „Завръщане към корените” организира потомка на тракийски бе-
жанци вече три години в гр. Сливен в края на месец април. Проявата събира потомци на
бежанци от селата Булгаркьой, Ейлягюню, Търново, Чопкьой, Еникьой, Чобанкьой, Дервент,
Карадере, Тая-кадън, Меселин Визе, Карамасли, Лефеджилер, Лозенград, Ениджия, Голям
Дервент (Беломорска и Одринска Тракия). Освен потомци, на срещата са канени предста-
вители на ръководството на СТДБ, специалисти от Централен държавен архив, медии, из-
следователи и др. Събитието включва организирани и неорганизирани прояви. През 2011
г. организираните прояви са: отдаване на почит към паметта на загиналите (поднасяне на
цветя на паметна плоча при параклиса на тракийци), посещение на изложбата „СПО
ДЕЛЕ-
НА
ТРАКИЯ”
29
, прожекция на кадри от филмте „Бежанци 1913” и „До земите на дедите ни в
Беломорска и Одринска Тракия” (заснет през лятото на 2010 г.), среща с водещия на преда-
ването на телевизия СКАТ „Прокудени от бащин край”, експозета на експерти от Централен
държавен архив във връзка с проекта „Имоти на българи бежанци от Одринска Тракия и
Мала Азия”
30
, спомени за родните места на дедите. Първият филм припомня миналото, слу-
жи като катализатор на емоциите и негативното отношение към приемането на Турция в ЕС.
Изказванията насочват към ролята на медиите и специализираните предавания за опазване
на паметта и съхраняване на историческите факти от миналото („Да покажем историята та-
кава, каквато е била. Ако не напишем своята история, други ще я напишат за наша сметка. Да
бъдем толерантни, но да не забравяме миналото”). Времето на земляческата среща, Томина
неделя (седмицата след Великден), се тълкува като знаменателно за събитието – време, в
което почитаме мъртвите, т.е подходящо за отдаване на почит към паметта на избитите и
прокудените от родните места българи.
Събитието е наситено със знаци на националното и тракийското, които отключват
търсени емоции, създават определени нагласи. Участниците се посрещат с хляб и сол. Офи-
циалната част започва с песента за Тракия и други изпълнения на певческата група към
Тракийското дружество в Сливен и приключва с песента на Е. Димитров „Моя страна, моя
България”. Централно място в залата заемат българското и тракийското знаме. На гостите
29 Фотоизложбата представя наблюдения на екипа по изследователския проект, споменат в началото на
статията. Авторите са поканени специално от организаторката на земляческата среща.
30 През 2008 г. по настояване на български евродепутати Европейският парламент обвързва членството
на Турция в ЕС с решаване на проблема с тракийските имоти. През 2009 г. започват преговорите между
България и Турция. В този период се инициира и масова кампания по издирване на имуществени документи за
напуснатите места в Източна Тракия и Мала Азия, което СТДБ вменява като патриотичен дълг на наследниците.