Page 190 - MIGRATION

Basic HTML Version

188
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
денция към полемично конструиране (Асман 2004). Паметта капсулира идентичности и из-
дига граници, ориентирана е изцяло към миналото и вменява на съвременника страховете
на миналото.
Проектът за Еврорегион „Тракия” е опит за поглед в перспектива, за надмогване на
травмата и възползване от възможностите на днешния ден за икономическо и културно съ-
трудничество. Той отразява разбирането, че миналото не може да бъде върнато назад, но
донякъде съществува възможност за известно материално обезщетяване, за символно при-
знаване на онези, които са понесли страданието. Разделящите спомени могат да бъдат тран-
сформирани във форми на взаимно признаване.
Стъпки в тази посока предлагат откритите след 1990 г. възможности за свободно пре-
минаване на границата. Те отварят полета за символно реконструиране на територии извън
пределите на националната държава, белязани с българско присъствие в миналото. Ще мар-
кирам само два примера, които са коментирани подробно на други места (Ганева-Райчева
2011; Рашкова 2011).
Първият е Одрин, който е символ за тракийци по няколко причини: значителното
българско население до първите десетилетия на ХХ в., съхранените български следи, пре-
вземането на Одринската крепост и освобождението на Тракия, макар и за кратко. Съхра-
нените български следи (църквите „Св. Георги” и „Св.св. Константин и Елена”, българският
гробищен парк, българската мъжка гимназия „Д-р Петър Берон”) са превърнати в места за
символна употреба и нови практики за спомняне. В конструирането и легитимирането на
градските топоси като „български места” активно участват редица социални актьори, сред
който и СТДБ – с идеи, лобиране, с организиране на кампании за набиране на средства за
тяхното реставриране, с обживяване на местата (подробно вж. Ганева-Райчева 2011).
Друг пример за символно реконструиране на територии представят експедициите
до родните места на бежанците. „Пропускливостта” на границата е основание за множество
туристически екскурзии до родните места на предците, организирани по линия на тракий-
ските дружества. Заедно с Н. Рашкова осъществихме включено наблюдение чрез присъеди-
няване към три организирани пътувания„по обратния път на дедите”. „Връщането към коре-
ните”, осъществено в първата и втората експедиция, следва обща схема в отделните селища:
среща с местната власт и поднасяне на дарове, които имат символна стойност, споделяне
на познания за селищата на предците и техния живот до 1913 г., разговор за селото и него-
вите настоящи жители, издирване на стари къщи, останки от български училища, църкви и
гробища, отнасяне на веществени свидетелства (пръст, камъче, керемидка, вода, снимки),
влизане в контакт с местни жители, ритуали в знак на почит към избитите, ритуални дейст-
вия, които имат за цел да свържат нишките на историческия разказ и „възвърнат” спомена
за българското присъствие, да обозначат символично българско пространство
28
. Наблюде-
нията показват, че пътуванията по родните места на предците се осмислят като поклонение,
като посмъртна реализация на надеждите на бежанците за завръщане в родния край, като
„изпълнение на родов завет” (повече вж. Рашкова 2011).
28 Например засаждане на орех, вкопаване на камъни от градежа на българското училище при стар бунар
в Булгаркьой. Фотографски свидетелства и размисли на наши събеседници от пътуването са представени в
изложбата„СПО
ДЕЛЕНА
ТРАКИЯ” с автори В. Ганева-Райчева и Н. Рашкова.