Page 188 - MIGRATION

Basic HTML Version

186
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Така редица деятели на СТДБ, на тракийски дружества по места, представители на възраст-
ното поколение, в качеството си на легитимни, оторизирани говорители на тракийските на-
следници, монополизират паметта, налагат свои възгледи като единствено правилни, което
в крайна сметка води до капсулиране,„втвърдяване”на паметта и наследството (вж. и Пенко-
ва 2011а), до отблъскване на младите поколения и не съдейства за приемственост. Като при-
мер ще посоча изразяваното неудовлетворение, че почитането на жертвите и поклонението
на Илиева нива се съчетават с песни и танци на детски състави, отправените към местната
власт и ръководство на СТДБ упреци и изисквания денят да бъде време за почит и скръб, а
не за веселие. В аргументативните дискурси мястото се представя като действително лобно
за децата („играят на гроба на избитите”). Истината за миналото се приватизира, то се ма-
нипулира с цел налагане на определена визия, мислена като правилна, в духа на нормата и
морала.
Политиките на СТДБ по почитане на жертвите и героите целят трайно „вкореняване”
в колективната памет на тракийската общност и по-широко в паметта на българското об-
щество. Изграждането и поддържането на мемориални места през последните десетилетия
има важна роля за„материализиране”на паметта в устойчиви репрезентации, за изграждане
на„рамка на спомняне” (Халбвакс).
Съпротива срещу налагания от институцията стил на мислене, срещу канализирането
на възприятията в определени форми, не липсва. Младите наследници на тракийци не жела-
ят да се свързват с организация, съсредоточена предимно в миналото, опитват се да разчу-
пят „втвърдената” рамка на паметта, настояват за отварянето
ѝ
към нови полета и начини на
спомняне. Ще цитирам критичния поглед към дейностите и посланията на СТДБ на член на
Тракийското дружество в Кърджали:
„Събитията в национален мащаб вървят по познат и станал удобен сценарий: типови отчетно-изборни
изказвания на конгреса, исторически сесии за трагични минали събития, богати фолклорни програми и уводни
строфи с илюстративно-декламативен патос. Без да омаловажавам направеното досега от ръководството (а то
действително е значително), ще си позволя да изразя впечатленията си от неколкогодишното си пребиваване
в организацията. Нещата се повтарят ежегодно по познатия календарен план, въртят се в затворения цикъл
на едни и същи събития все повече с инерцията на повърхностното маркиране и все по-малко в дълбинната
им същност. Никакви реални опити за актуализация на подхода (както например прави ВМРО), за вписване в
социалния и политическия живот. Вече познавам по физиономии участниците в националните чествания – по
един рейс от Хасково, Кърджали, Варна, Бургас, Ямбол и пр. – почти винаги едни и същи възрастни хора (да
са живи и здрави!), теглени от умиление, от сантимента по безвъзвратно изгубените родни места. Тракийци
от младото, а и от средното поколение реално липсват. И в това няма нищо чудно. Една организация може да
привлече, да ангажира младежите със силата на своите идеи, с магнетизма на една кауза, идваща от миналото
(по-точно възкръснала от миналото), но дерзаеща в бъдещето – с ясно формулирани, завладяващи умовете и
сърцата цели. Иначе е безпредметно да се ласкаем с мисълта, че тракийското движение е широко, народно
(и всъщност застаряващо) движение. Защото внушителните национални тържества на паметни дати, пищните
фолклорни събори, откриването на поредица построени с героични усилия паметници (а кога ще се инвенсти-
ра в хора?) са все епизодични културно-масови мероприятия, които не могат да компенсират липсата на посто-
янна, динамична родолюбива политика (не само с книжни декларации), на живо съпричастие към социалните
и националните въпроси”
(www.forum.bg-nacionalisti.org).
Друг е въпросът, че очакванията изразяват други „втвърдени” рамки и образи, които
по своята същност затварят мисленето в границите на националното.