Page 187 - MIGRATION

Basic HTML Version

185
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Мемориалният комплекс се интерпретира като част от наследството на района. В
официалния сайт на общината
24
, в раздела „Културно-историческо наследство” наред с при-
родните забележителности (меандрите на р. Арда), с археологически паметници, тракийски
светилища, скални гробници, се презентира и Пантеонът на загиналите тракийци. Национал-
ното поклонение е описано като най-значимото за региона културно събитие:
„От най-голямо значение за местното население е Националният тракийски събор, който се провежда
в чест на загиналите българи – тракийци край с. Ятаджик, днес гр. Маджарово. Ежегодно в последната събота
на м. септември/ първата на м. октомври край Маджарово се провежда Национален събор-поклонение „Ден
на тракийската памет”, който се организира от Съюза на тракийските дружества в България и Община Маджа-
рово. През годините той се е превърнал в национална родова среща на потомците на загиналите бежанци от
Беломорска Тракия и днес е най-значимото културно събитие за общината и региона. В памет на избитите на
това място българи през 1913 г. се отслужва панихида, следват обръщения на официалните гости и тематична
музикално-поетична програма. С всяка изминала година Маджарово става все по-голяма сцена за културни
изяви на потомците на тракийските българи от цялата страна по време на традиционното фолклорно надпя-
ване на стадиона в града”.
В Общинския план за развитие в периода 2007–2013 г.„въз основа на големия общест-
вен интерес” се предвижда „разработването на Тракийското поклонение като туристическа
атракция и реклама за общината”. Подобни примери за употреби на тракийското наследство
в политиките на местната власт са документирани и интерпретирани и на други места (за гр.
Царево вж. Златкова 2011; Пенкова 2011а).
Местата на тракийската памет конструират по нов начин пространството на населе-
ното място или природния пейзаж, поставят нови символни акценти, изграждат система от
целенасочени препратки. Монументи и паметници, годишнини и ритуали придават устой-
чивост на спомена. Чрез символното припомняне и честване спомените се стабилизират и
предават на поколенията. Героиката е съчетана с мъченическия разказ. Преживяното стра-
дание се използва с патос и церемониалност. В изгражданата идентичност важно място има
съзнанието за жертвите и понесената неправда. Това придава легитимност на определени
позиции, изразяващи се в отказ за прошка, мобилизира потомците. Тук са уместни думите
на Ренан, че„страданието обединява по-здраво от радостта; като спомен поражението стру-
ва повече от победата, защото вменява в дълг, подбужда съвместни усилия” (цит. по Асман
2004: 175).
Разчетен между триумфа и травмата, културният календар на СТДБ е структуриран
върху паметта за жертвите и героите. Културните прояви показват тенденция близка до опа-
сението на П. Нора, че напълно оправданото мемориализиране на жертвите или героите от
миналото може да придобие неприемливите форми на „възпоменателна треска”, т.е. да до-
веде до деформации на паметта, които имат деструктивна роля по отношение на бъдещето.
24 Маджарово става град през 1974 г. Център е на община, която включва 19 села. Градът е разположен на
на десния бряг на г. Арда. Намира се на 65 км югоизточно от гр. Хасково, на 74 км от граничния пункт „Капитан
Андреево” и на 56 км от граничния пункт „Капитан Петко войвода”. Разстоянието до столицата е 295 км. При
последното преброяване през 2011 г. общинаМаджарово е с 1665 души население, което я поставя на последно
място сред другите общини на областта. Заетостта в общината е с много по-ниски показатели от средните за
областта и страната. Тук е регистрирана най-високата и най-продължителна безработица в област Хасково.
Съгласно ЗРР и Регионалния план за развитие на ЮЦР, община Маджарово се включва в териториалния обхват
на изостанал селски и изостанал планински район за целенасочено въздействие.