Page 182 - MIGRATION

Basic HTML Version

180
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Травматичните моменти са превърнати в елементи на груповата идентичност, при-
дадена им е символна значимост. Тракийските места на памет се интериоризират в колек-
тивното тяло като места на национално поклонение и почит, загиналите – като„мъченици за
християнска вяра и българско име”, като „жертви в името на България, своя род и родина”,
събитията от 1913 г. – като„кървави и героични моменти в най-новата история на България”.
Съзнанието за национална значимост на жертвите намира израз в предложението до Светия
синод на Българската православна църква, отправено от Тракийския женски съюз и отец Б.
Саръев, 42-те жени и деца от с. Манастир, Беломорска Тракия, и 200 деца, станали жертва на
бягството към България, да бъдат канонизирани и обявени за светци.
Друг пример представя Маджарово. В съзвучие с държавната политика в периода на
социализма героите да се превръщат в патрони на селища
21
, с. Ятаджик по предложение
на местни тракийски деятели през 1951 г. е преименувано на името на войводата Димитър
Маджаров
22
. Д. Маджаров е патрон на местното средно училище, на негово име е кръстена
улица, а в центъра на селището е създадена алея на тракийските войводи – издигнати са па-
метници на Капитан Петко войвода, Д. Маджаров и Р. Славов.
Маджарово е превърнато в емблема на разорението на тракийските българи. Пред-
ставя се като„столица на разорението и носител на духа на апостола на Тракия Д. Маджаров”,
а жителите му се описват като„следовници на заветите на войводата” (Попчев 2010: 203). Мяс-
тото притежава богати ресурси за превръщане в опора на паметта и предлага възможности
за символна употреба. При преминаването на р. Арда през 1913 г. близо до с. Ятаджик заги-
ват над 2000 бежанци и четници. Селото е заселено с бежанци, установили се на мястото на
предишното турско население. По инициатива на местните тракийски дружества през 1928 г.
тук за първи път се организира поклонение и започва издирването на останки от загиналите,
събрани в общ гроб. По предложение на Маджаров през 1948 г. се слага начало на общона-
ционално честване на жертвите от трагедията при Ятаджик. През 1948 г. е построен пантео-
нът-костница, където са преместени намерените кости
23
. През 1993 г. мястото е превърнато в
мемориален комплекс, наречен Маджарово, който включва пантеон, чешма и параклис „Св.
Петка Българска”. В пантеона-костница е донесена пръст от родните места на бежанците и
поставена в малки кутии (ракли) с надписи. Тук е изграден и паметник-символ „Тракия без
граници”, обявен за исторически паметник на културата с местно значение. Идеята на скулп-
турата е да„символизира мъките, през които са минали бежанците и възродения им живот в
майка България”.
21 Вж. например Вуков 2007.
22 Д. Маджаров е роден в 1882 г. в с. Мерхамлий, Софлийско, починал през 1949 г. в гр. Кърджали. В
паметта на тракийци той остава като защитник на прокудените от родните места българи и спасител на повече
от 20 000 души. Неговата чета и четата на Руси Славов съпровождат 6–7-километрова многохилядна бежанска
колона по дългия път от Дедеагач до границата с България. По пътя водят редица битки, сред които тази при
Фере (24 септември 1913) и при р. Арда (4 октомври 1913).
23 Паметникът-костница, по проект на арх. Д. Дяков, е изграден чрез дарения и доброволен труд. Имената
на войводите Д. Маджаров и Р. Славов са издълбани на монумента. На откриването му присъства лично
войводата Димитър Маджаров.