Page 178 - MIGRATION

Basic HTML Version

176
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
ща с потомци на тракийски бежанци
19
. Организиран е поход „По стъпките на Капитан Петко
войвода” (Костова, Умурска, Каваков 2008: 26). Учредена е специална награда на СТДБ за за-
служили деятели на тракийското движение, която представя златен медал „Капитан Петко
войвода”.
Мемориализацията обхваща не само героите с общонационална значимост. Като хра-
нител на историческата памет СТДБ съдейства за изваждане от забвение на редица личности
от националноосвободителното движение. Такъв пример предлага с. Брод, Димитровград-
ско, където се почита паметта на родения в селото Пано Ангелов, участник в Преображен-
ското въстание, един от ръководителите на малкотърновска чета. Поклонението в памет на
войводата, датира от 1990 г., когато се прикрепва към традиционния юлски събор в памет
на избитите от башибозук мъже през 1877 г. и се превръща в част от годишния културен ка-
лендар на селището. На негово име е кръстена улица и читалището. През 2004 г. в селото е
издигнат паметник на Пано Ангелов (Костова, Умурска, Каваков 2008: 11).
Емблематични примери за конструиране на тракийски места на памет и осмислянето
им като част от националния разказ представят честванията на годишнините на Илинден-
ско-Преображенското въстание в местността Петрова нива
20
, почитането на паметта на заги-
налите деца при дългия път към България (Национален младежки тракийски събор„Илиева
нива” – Ден на тракийското дете край Ивайловград), поклонението по повод годишнините
от разорението на тракийските българи през 1913 г. (Ден на тракийската памет в Маджаро-
во), поклонението във връзка със загиналите през 1913 г. жени и деца в местността Мъгле-
ник (Национален тракийски женски събор в с. Аврен, Крумовградско). Всички пространства
съдържат мемориални знаци – препратки към исторически наративи. Структурирани са по
сходен начин: паметник на жертвите, параклис„Св. Петка” и чешма. Провеждат се с предста-
вителство на СТДБ, на тракийски организации от региона и страната, на законодателната,
изпълнителната и местната власт, на училища и др. институции. Тържествените чествания
преминават по сходен сценарий: звучат възрожденски и патриотични песни, откроява се
поводът за събирането, следват поетичен рецитал, официални слова, панихида, отдаване
на почит с едноминутно мълчание, поднасяне на венци и цветя, изпълнения на самодейни
състави.
Ще се спра на Националния младежки тракийски събор на Илиева нива, което е срав-
нително ново място на памет, но показателно за стратегиите за конструиране на практики
на спомняне. Честванията датират от 1996 г., когато на мястото на дарената от тракиец нива
са построени паметник на загиналите над 200 деца на бежанци при бягството към България,
параклис „Св. Петка” и чешма. Топосите се обвързват със символика: мястото се въобразя-
ва буквално като лобно за децата, параклисът е символ на тракийските жертви, а чешмата
19 Такъв пример предлага Димитровград. През 1995 г. на името на войводата е кръстена улица. През 1996
г. тракийското дружество се назовава „Капитан Петко войвода”. През 2006 г. Професионалната гимназия по
електроника и електротехника приема името на великия българин (Костова, Умурска, Каваков 2008).
20 Това е мястото, където Одринският окръжен революционен комитет на свой конгрес взема решение
за Илинденско-Преображенското въстание. През 1928 г. се предлага на Петрова нива да бъде изграден храм и
пантеон на загиналите, както и да се провежда ежегоден събор за„отдаване на почит и пример за родолюбиво
вдъхновение на подрастващите”. Мястото се възприема като„тракийското Оборище”.