Page 175 - MIGRATION

Basic HTML Version

173
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
документи, организира научни форуми, издава годишник „Известия на Тракийския научен
институт”. Неговите издания в съвременността са основа на исторически и етнографски пуб-
ликации за селищата по произход, проучвания за родове, на устни разкази за миналото на
българите от Източна и Западна Тракия. Понастоящем в програмата на Тракийския научен
институт е включена амбициозната задача да бъде съставена енциклопедия „Тракия”, която
да обхваща целия регион.
В следващите страници ще се опитам да откроя основни тенденции в политиките и
практиките на СТДБ. Наблюденията обхващат периода след възстановяване на организация-
та през 1990 г. до днес
10
.
Мемориализация и втвърдяване рамките на паметта
В публичното пространство СТДБ се представя като институция на паметта – хранител
на историческата памет и историческата истина за миналото. Този образ кристализира в пър-
вата част на девиза на вестник „Тракия” – „Не забравяйте, но не отмъщавайте”
11
.
Историята
и
паметта
се превръщат в основен ресурс за изграждане на тракийската идентичност. Тази
специфика намира публичен израз в годишния календар. Той е конструиран с идея за пълно-
ценен културен живот и обвързва максимално местните тракийски дружества. Културните
събития често ползват формата на събора и концертните изяви на самодейни фолклорни
състави на тракийци
12
.
Културният календар съчетава специфични за тракийската общност празници, мес-
та на памет и дати, свързани с националното героично минало и национални герои. Връз-
ката с националните герои и събития с национална значимост произтича от разбирането
за тракийската организация като „обществено-патриотична”, като „носител на автентичния
патриотизъм”
13
. СТДБ се декларира като една от малкото институции в страната, които за-
щитават последователно националните интереси и имат ясна позиция по Националния въ-
прос
14
. Емблематичен пример е Денят на Тракия (26 март, превземането на Одрин през 1913
10 Рефлексивните опити се основават на наблюдения на прояви на Съюза на тракийските дружества в
България, на културни събития в Одрин, Република Турция, осъществени в периода 2009–2012 г., на интервюта
с потомци на българи от Източна и Западна Тракия, на работа с писмени източници (документи, изследвания,
мемоари, пътеписи и др.). Голяма част от наблюденията върху организираните прояви на тракийските българи
са проведени съвместно с Н. Рашкова. Тук се имат предвид и нейните обобщения, отразени в аналитичните
доклади по проекта в края на 2009 и средата на 2010 г.
11 Вестникът излиза с известни прекъсвания от 1921 г.
12 Това са 13 национални тракийски събора и множество регионални и локални. Големият брой на
фолклорните събори се обвързва отново с мисията на организацията да съхранява културната памет и
културните традиции, където важно място има фолклорът като носител на устната история на разнообразните
локални общности. В последните години лидерите отчитат, че интересът към съборите спада драстично поради
провеждането им по един и същи сценарий. Така на Петрова нива от 100 000 участници през 90-те години в
последните издания броят им едва достига 3–4000 души. Повечето национални събори са се превърнали в
междуселищни и не изпълняват своите цели. Обмисля се промяна в културната политика, разнообразяване на
културния календар с нов тип дейности, които да приобщят и най-младите.
13 Думи на К. Карамитрев, председател на СТДБ в периода 1989–2011 г., от отчета за дейността на
организацията (в. Тракия, бр. 10 от 2011). През май 2011 г. за председател на СТДБ е избран Кр. Премянов.
14 „Нашетодвижениееединственото,коетососнованиеможедапретендиразапълна,яснаинедвусмислена
платформа по Националния въпрос. Ние с отговорност поемаме нелеката задача да защитаваме българската
национална кауза, особено що се отнася до южните предели на страната!” (Костова, Умурска, Каваков 2008: 10).