Page 172 - MIGRATION

Basic HTML Version

170
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
делите на три държави: около една
четвърт от тракия, известна като
Одринска или източна тракия – в
турция (европейската част на тур-
ция), около една десета, позната
като Беломорска или Западна тра-
кия – в Гърция (Североизточна Гър-
ция), а останалата част – в България
(Югоизточна България).
в българските източници е
прието тракия да се дели на Север-
на и Южна, в по-стари извори – на
Горна и Долна тракия, като границата е по вододелното било на Родопите и Странджанско-
Сакарския масив. Геостратегическото разположение на Южна тракия е причина за много-
бройни конфликти между държавите, свързани с тракийската територия.
Демографските сведения от края на XIX и началото на XX в. показват значителния
брой на българите в тези земи
3
. в резултат на войни, международни споразумения, неблаго-
приятни за България, през първата четвърт на ХХ в. се извършва обезбългаряване на източ-
на и Западна тракия. вследствие на принудителните миграции в България намират подслон
над 200 000 (според някои източници над 400 000) българи от земите, които понастоящем са
в пределите на Гърция и турция (Милетич 1989; Филчев 2007).
Още при първите миграции много семейства се установяват близо до границата с
надежда да се завърнат по родните места. Предпочитани райони за заселване на българите
от Беломорието са Пловдивския и Старозагорския, а за мигрантите от Странджа – Бургаски
и варненски (Филчев 2007: 8). тази тенденция се запазва и при другите миграционни вълни.
При преселването си българите от източна и Западна тракия се установяват в определени
от държавата населени места: в жизнени селища, където те оформят бежански махали или в
напуснати села и чифлици. Често трайното заселване се осъществява след продължителен
период, който включва краткотрайни установявания на различни места. Днес тракийските
българи са пръснати из цялата страна. все пак могат да се откроят компактни групи в севе-
роизточните и в югоизточните райони на България, по Черноморското крайбрежие, в мал-
ки селища и в големи градове, сред които варна, Бургас, Стара Загора, Хасково, Кърджали,
Пловдив, София, Сливен, Ямбол и др.
Понятието „тракийци” се осмисля като регионална идентичност в Гърция, турция и
България. в българското публично пространство названието „тракийски българи” се свърз-
ва най-вече с населението, установило се в пределите на България вследствие на принуди-
3 Като най-достоверни се сочат публикуваните във френския цариградски вестник „Courrier de l’Orient”
от 1878 г. сведения за етническия състав на населението: мюсюлмани – 190 568 души; българи – 372 476; гърци
– 147 984; евреи – 13 710; арменци – 10 440; други – 2880 души (Шишков 1922: 107). в данните на българското
МвнР за броя на населението на Одринския вилает преди Балканската война турците са 328 028; българите –
410 724; гърците – 257 317; други – 54 028 (Попов 1930: 170
171; Филчев 2007: 10
11).
Етнографска карта на Одринския вилаетотпроф. Л. Милетич (1912 г.)