Page 17 - MIGRATION

Basic HTML Version

15
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
анкети, интервюта, разкази и спомени на оцелели участници (например свидетел-
ствата, събрани от Любомир Милетич и обнародвани в „Разорението на тракийските бълга-
ри” (Милетич 1991);
и, разбира се, статистически сведения от официалните турски преброявания, които,
обаче, отчитат маркери като език и религиозна принадлежност и не дават директна инфор-
мация за българоезичните християни, единствено дефинирани в договорите като българско
малцинство – те именно са и обект на моето внимание. Българите мюсюлмани са извън ин-
тереса на българските институции, а след преселването си от България и веднъж попаднали
в турскоезична и мюсюлманска религиозна среда, за няколко поколения, вследствие на аси-
милационни процеси, те се загубват в официалната статистика като езикова общност.
Българските извори и изследвания предлагат разнообразие от термини, с които обо-
значават българите, напуснали родните си места в Източна Тракия, Цариград или Мала Азия
и потърсили подслон в България. Термините„мигранти”– за лицата и„миграции”– за процеса
на преселване, са академично коректни, политически неутрални и морално необременени
и обхващат всички групи и процеси, без да уточняват какъв е характерът на преселването.
Що се отнася конкретно до изворите, както от страна на съвременниците и участниците в
събитията, така и от страна на изследователите, определения като „бежанци”, „изселници”,
„изгнаници”, „емигранти” (или по-скоро събирателното„емиграция”) се употребяват равноз-
начно във времето на възникването им, като във всеки отделен случай историческите факти
уточняват изрично дали става дума за изселване с продажба на имущество или за животос-
пасяващо бягство, дали изселването е доброволно или задължително наложено от конвен-
ция, дали е относително мирно или е съпроводено с насилие. Разнообразие от термини се
открива дори в дипломатическите документи от епохата: българо-турските договори, тре-
тиращи материята (в случая това са Цариградският договор от 1913 г., Одринското спора-
зумение от ноември с.г. и Ангорският договор от 1925 г.), назовават по един и същи начин
българите, напуснали Турция и мюсюлманите, напуснали България. В първия случай те са
само българи-отомански поданици, „напуснали огнищата си през последните събития” (Ке-
сяков 1925: 62); в Одринското съглашение всички са „бежанци” –„мусюлмански бежанци” от
отстъпената на България територия от Тракия и„българи-бежанци” от Тракия (Кесяков 1925:
70), а в Ангорския договор – „изселили се” или „émigré” в текста на френски език (Държавен
вестник 1926). Историческият анализ, обаче, недвусмислено показва, че в огромното си мно-
зинство дошлите в България източнотракийски и малоазийски българи са бежанци, намери-
ли спасение в границите на българската държава.
* * *
В навечерието на Балканските войни в шестте санджака на Од­ринския вилает, който
обхваща Източна и Западна Тракия, в Чорленската каза и селата около Цариград (без самата
столица) живеят около 1 000 000 жители с до голяма степен изравнено българско, гръцко и
турско представителство. Българите в Тракия (298 720 според статистиката на Л. Милетич)
по своето вероизповедание се делят на християни (в преобладаващата си част) и мюсюл-
мани. Християните от своя страна, в мнозинството си ортодоксални, принадлежат или към