Page 168 - MIGRATION

Basic HTML Version

166
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Колко са били жителите, новозаселени в България, няма данни. Нормално е да се
предположи, че те са били много повече от посочените в официалната статистика след 1920
г. Причините – лошите битови условия, бедността, войните (Междусъюзническа и Първа
световна война), опустошителната грипна епидемия през 1918 г., последвалите размирни
събития през 1923 г., когато жителите на въстаналите села са били разпилени в бургаските
околии.
Населено място
По годишно преброяване
1920 1926 1934 1940 1956 1965 1975 1981 1985 1992 2010
Евренезово
621 489 569 515 366 324 40 42 63
88
Близнак
592 614 721 638 695 465 135 126 92
111
Моряне
231 201 227 125
-
-
-
-
-
-
Младежко
181 183 212 236 250 116 56 39 32
39
Звездец
551 574 736 728 1439 1269 969 845 845
633
Разселването, настаняването, както и оземляването на бежанците е продължило до
30-те години на миналия век. Науспелите да изхранват семействата си са търсили препита-
ние в Бургас. Там в мараличния квартал „Комлука” са строили за една нощ малки коптори от
тръстика, измазана с глина.
Няма ги вече в крайградските квартали строените за една нощ коптори с комин и вра-
та, през която се влиза направо отвън. Няма ги някогашните бежанци. Потомците им след съ-
битията от септември 1944 г. са разпилени по цялата страна, получили образование и заели
ръководна роля в народното стопанство и образованието. Потомците на потомците след на-
хлуване на демокрацията се разпиляха по чужбините, забравили откъде идват корените им.
В заключение. Трябва ли да твърдим, че сега в Източна Тракия освен цигански песни,
други напеви няма; че фолклорът и традициите на българите мюсюлмани, дошли от Родопа,
Пирина, Стара планина и Македония, са изчезнали с идването им на новото местожителство,
че са заличени от прокараните граници и телени огради?!
Декретите и телените гранични заграждения са прекратили отношенията между съ-
седите от двете страни на границата, но забравено ли е миналото на тия българи?! През 80-те
години на миналия век, в едно от прочетените по програмата„Странджа – Сакар“ съобщения
се спомена, че по време на жетва от пограничните ниви на Турция се чуват жетварски ро-
допски песни. Пак в същите години четох във вестник, че през месец август в Странджа се
изсипали поройни дъждове. Набъбналата р. Велека и пороите отвлекли земеделските култу-
ри по цялото течение. Когато водата се отекла, в българските лъки намерили удавена жена
със задянато в цедилка бебе. Висели закачени в клоните на крайречна елша. Младата жена
била облечена в някогашната родопска носия. Облекло, каквото носят сега участничките в
колективите за художествена самодейност.
В този текст се дават примери за добросъседството на някогашните жители на Из-
точна Тракия, за влиянието, което съвместното съжителство и общуване е оказало върху
езика, песните, танците на българите. Дрязгите и омразата, насаждани от управляващи, не