Page 167 - MIGRATION

Basic HTML Version

165
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
За подобна незабравена от потомците близо век трагедия научих от разказа на майка
ми Кера Маджарова. Беше в края на 80-те години на миналия век. Майка ми отишла на гръц-
ка селскостопанска изложба, уредена в зала „Универсиада“. Върнал се от работа, я заварих
развълнувана от посещението на изложбата и с подарени от гърците сушени смокини, суше-
но грозде, бадеми. Млада жена от уредничките на изложбата започнала да я разпитва откъде
е. До установяването ни в София родителите ми са имали няколко местожителства и на по-
добен въпрос майка ми отговаряше с шега: „Не знам“. Гъркинята била потомка на разделено
от гръцкото правителство семейство. Единият от предците
ѝ
отишъл в Гърция с половината
от децата, другият – в България с останалите деца. След време разрешили на мъжа и жената
да се съберат, но пораслите деца вече били създали семейства – едните в Гърция, другите
в България. Преживяната трагедия от раздялата не била изживяна и от внуците. Младата
жена разпитвала майка ми, защото досущ приличала на нейната баба. Вълнението на мла-
дата жена било така силно, че се наложило да я успокояват. Намесила се жена от гръцките
емигранти: „Кажи
ѝ
, че ти си леля
ѝ
, за да престане да плаче!”
Къде
и
как
са се разселили прокудените от Тракия българи след прогонването им
през 1913 г., спасили се от жестокостите на войска и башибозук? Сведения за настаняването
на бежанците в пределите на България дават Л. Милетич (Милетич 1918), Ст. Райчевски (Рай-
чевски 1994), Ст. Трифонов (Трифонов 1992). Въпреки подробните данни в книгите, авторите
не претендират за изчерпателност на сведенията.
Ще се спрем на част от прокудените, живели в близост до новата граница и самонас-
танили се в опразнени от мюсюлманите села и двете гръцки села на нестинари Кости и Бро-
дилово. Бежански семейства са се установили в селата:
Дингизово – 40 семейства, дошли от с. Чеглаик;
Евренезово – 96 семейства, дошли от 13 села;
Караеврен – 80 семейства, дошли от 17 села;
Каръмлък – 50 семейства, дошли от 10 села;
Бакаджик – 12 семейства, дошли от с. Паспалово;
Гьоктепе – 35 семейства, дошли от 9 села.
В Малкотърновско са дошли семейства от селищата на Лозенградско: Куюндере, Таш
тепе, Терзидере, Ахмаджик, Кемерлик, Кофчаз, Карахамоа, Едига, Ениджия, Пирок, Каракоч,
Ереклер, Раклица; от Бунархисарско: Бунархисар, Яна, Курудере, Кючук Сеймен, Урумбеглия,
Чонгара.
Във Василико са дошли 400 семейства от близките до границата селища Блаца, Маджу-
ра, Пиргополу, Сереген, Малък Самоков, Камила, Мегалово, Маглавит, Цикнихор. Бежанците
от с. Велика се заселили в с. Потурнук и го нарекли с. Велика. Имало бежанци и от Визенска
каза: селата Яхърлий, Пенека, Сереген, Ятрос, Евренлий.
Спряхме се само на няколко села от Малкотърновска околия, където в опразнените
от мюсюлманите села с коптори от плетеница и покриви от ръженица са се настанили бежа-
нците от близките до границата български села. Там в близките, но вече недостижими родни
села те оставили двукатни къщи, строени от камък и дъб с прозорци решетени с дрянови
пръчки.