Page 164 - MIGRATION

Basic HTML Version

162
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
и преживян от седемгодишно дете.
„Бях седемгодишна. През лятото на 1913 г. казаха, че турците идат. Цялото село Камилите се събра да
бяга. Татко го немаше. Беше турски войник. Бяхме три деца. Я най-голямата, сестричка четиригодишна и братче
пеленаче. Кръстниковците ни бяха съседи. Впрегнаха волска кола. Туриха нас децата върху рубата. Я държах
дятето, пък майка вървяше зад колата задяната и в ръки носеше ушатка с мед за дятето. В средя гората пър-
вите от кервана песнаха: „Турци!“. Видяхме се оградени от сички страни. Кръсникувците имаха щерка, голяма
мома. Много беше хубава. Накачулиха я с черга и я оставиха да седи в колата. Турците я видяха и я разкачулиха.
Задърпаха я къдя гората. Рипнаха мъжьето и жените да я отнимат. Спасиха я. През тва вряме другите турци
изкрадаха рубата. Притърсиха сичките за пари и ги прибраха. Майка сложила парите си в пелените на бебето.
И него разповиха и прибраха парите. Откраденото натовариха на колята и конето. Нас препратиха пеша през
границата. Стигнахме в Малко Търново без храна, без дрехи, без пари. Там ни найде татко. Избягал от турска-
та армия. Сетне почна Междусъюзническата война, след нея Европейската. Татко все беше на фронта. Майка
работеше на чуждо, пък я гледах децата. И къщата ни бе чузда“ (Разказ на Мата Янева Стойчева от с. Звездец
– Маджаров 2010: 264).
„Когато започна Балканската война бях на 16 години. През лятото на 1913 г., беше по празника св. Про-
коп, момичета от нашето село се бяха върнали от събора в село Гьоктепе. Имаше пълнолуние. Стояхме пред
къщи и се смеехме. Дойде при нас селският кехая и ни се скара. Турците идат, а ние нехаем. Влезе вкъщи да
иска от майка хляб и сирене за дошлите в селото трима български войници. Идвали от град Узункюприя. От тях
кехаята научил, че турската войска настъпва.
Рано сутринта цялото село, натоварено с покъщнина, пак тръгна към старата граница. Бягаха хората
към България от всички околии и далечни села. Лятото бе сушаво и много горещо. Реките намаляха. Много
извори пресъхнаха.
Нашето село се настани на бивак близо до границата в землището на с. Урумкьово. Десет–петнайсет
дена седяхме под открито небе край границата. Стана инцидент. Убиха едно момче при скарване на водопоя
на стадото. По настояване на дядо Иван Буболов потеглихме обратно към Сармашик. Керванът не бе стигнал
в Сармашик, когато на пътя ни пресрещна турска войска. Офицерът слязъл от коня и се отправил към жената,
която бе начело на кервана с волска кола. Жената се уплашила и умряла на място. Казваше се Керана Васильо-
ва, вдовица. Остави четири кръгли сирака. Ние бяхме в края на колоната. Докато стигнем, бяха я сложили на
колата умряла.
Нивите седяха неприбрани. Хората се заеха да дожънат, да пренасят снопи и вършеят. По това време
започнаха да се завръщат избягалите мохамедани от с. Дингизово. Татко имаше познат измежду тях, та той му
се оплакал как ги отвели в Анадола и колко тежко те прекарали преселението.
Но не всички мюсюлмани, юруци и потурнаци бяха миролюбиви като татковия познат. Бяха разбрали,
че границата ще се мести на юг от нашето село и започнаха да крадат стадата на българите и ги откарват на юг.
На групи по 10 –15 души плъзнаха да търсят по българските села„техен“ добитък. Един неделен ден докараха в
селото чардата селски говеда. Заедно с кравите влязоха и турци от Дингизово. Започнаха да ловят и завързват
крави, каквито им харесат. Имахме две крави с малки телета и едно даначе. Един от турците завърза даначето
и го поведе. Татко и майка се спуснаха да го спасяват. Намесиха се и съседи. Даначето спасиха, но крадецът за-
върза една от кравите. Знаеха, че българите нямат защита и бързаха да отвлекат каквото могат.
В следващите дни дойде турски офицер с войници и цивилни чиновници. Заповядаха всички стада да
се докарат в селото. Прекарваха ги през стърга и на всеки десет заделяха по две от най-хубавите. Откраднатото
стадо отпратиха към Лозенград.
Селото се задръсти от бежанци. Идваха от южните села на Тракия, натоварени на гръб с деца и дрехи.
С това, което са могли да пренесат от далечните си селища. Имаше бежанци от Едига, Чонгара, Скопо. Турската
власт ги предупредила да напуснат къщите за 24 часа, след като прибрали свършената реколта. Не им разре-
шили да пренасят храна и покъщнина. В някои села имало убийства на закъснелите да напуснат в срок домове-
те си. Хората пристигаха с преживяния си ужас. У нас настаниха две жени с по 3–4 деца. С едната жена имаше и
старец. Баща или свекър, не помня. Чакаха да дойдат да ги вземат. На едната жена мъжът дойде и я прибра. За