Page 163 - MIGRATION

Basic HTML Version

161
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Освободителното движение на българите от Източна Тракия е имало отглас и у онеп-
равданите турци. Героизмът на българския революционер Слави Мерджанов е вдъхновил
турски народен певец от Одрин:
… жестоки полицаю,
не стягай ми ръцете
с желязното вързило,
и двамата мълчиме,
и двамата го знаем,
че пътят ми последен,
поел е към бесело!
(срв. Маджаров 1998: 117)
След посочените примери на взаимно влияние и стремеж към дружба и приятелство
у обикновените хора, населявали някога Източна Тракия, ще прибавим и проява на„балкан-
ски синдром” – лъжица катран в каца с мед. Случката е описана от писателя Кирил Янев в
книгата му„Срещи по пътя“ (Янев 2006: 436-448).
През 60-те години на миналия век Кирил Янев, тогава редактор във в. „Поглед“, бил посетен от българ-
ския дипломат в Турция Страхил Николов и турския писател Азиз Несин. Донесли „есе-спомен-разказ“, озагла-
вен„Търся двама българи“. През 40-те години турският писател бил в затвора„Харбие“. В съседна килия довели
българи – брат, сестра и неин годеник. Те били от партизански отряд. Отрядът бил разбит и тримата се спасили с
преминаване на границата. В Турция не ги посрещнали„с хляб и сол“. Затворили ги там, където бил турският пи-
сател. Познанството и приятелството продължило, докато освободен друг затворник съобщил в българското
консулство за българите. Било в първите години след паметната дата„9-ти септември 1944 г.“. Турция не гледала
с добро око на новата власт в България. Било постигнато споразумение между съседните държави и тримата
български граждани се завърнали в родината си.
Азиз Несин искал да издири познатите си. Материалът бил публикуван във в. „Поглед”. Журналистите
се свързали с колеги от Бургас. Оттам обещали съдействие, но в кратко време отговорили, че няма да търсят
българите и не трябва да се пише повече за случката от преди 20 години. В София в редакцията на вестника
дошли двама цивилни и заповядали на журналистите да не се занимават повече със случая.
От турското разузнаване били сигурни, че преминалите границата българи били пратеници на българ-
ското разузнаване. Българското разузнаване пък било сигурно, че освободените от турския затвор българи са
били препратени с някакви задължения. Пропаднала идеята на Азиз Несин да пише книга за българо-турската
история. Идеята била прекършена в зародиш. По това време той бил зает и с осъществяване на една хуманна
идея. Строял дом за бездомни деца в град Чаталджа. Когато започнали изкопите на основите, строителите се
натъкнали на общ гроб с човешки кости. Известно е от историята на близкото ни минало, че при Чаталджа в
Балканска война българи и турци се биха на живот и смърт. Кой сега ще каже след повече от половин век бъл-
гарски или турски са изровените кости?! За чие безумие се е проляла толкова невинна младежка кръв?!
Случката от турския затвор „Харбие“ започнала да избледнява. Приятели на Азиз Несим в България
подготвят за издаване негови избрани съчинения. И тука се намесват „службите” и издаването е спряно. Пари-
ран е опитът на хуманист за укрепване на дружески отношения между съседски народи.
Но да се върнем в лятото на 1913 г., останало в българската история като „престъпно
безумие”. Страданията на българите от Тракия са окачествени от Екзарх Стефан І с думите:
„В тоя хаос загинаха над 100 хиляди българи от Югоизточна Тракия...“ (срв. Лазов 1947; Япов
2003: 134). Трагедията и ужасите на българите са описани от Любомир Милетич в книгата му
„Разорението на тракийските българи през 1913 година“. Ще приведем един епизод, от„най-
безобидните“, при прогонване на българите от близките до българската граница села, видян