Page 162 - MIGRATION

Basic HTML Version

160
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
При детските броенки често се ползват турски бройни числа: бир, ики, юч, дорт, беш и
т.н. В други броенки в непреводими думи се долавят и турски, и гръцки звучения:
„Еннокими, двекими, тримкими, трингос, коконос, пендикука, недукука, чемерика, че-
мегром, тънгъра, мънгара до десет”.
„Екте мекте дуктиме, фабер, мабер думале, нус пус филипус, драс”.
Малкотърновските строители са градили домове както в българските, така и в мю-
сюлманските села. Ето примери за турска и българска благословия, които не са нито на на
турски, нито на български език:
В речевата практика на някогашните бежанци от Източна Тракия срещаме турски по-
словици и поговорки:
Алашик маймун, камшик естимес! (Навикналата на бой маймуна не се страхува от кам-
шика!) Зорлен гюзелик олмас! (На сила хубост не става!) Дуня мердевен, ири инар, бири би-
нар! (Светът е колело, един се качва, друг слиза!)
Когато дъждовното време пречи за прибиране на реколтата, се казва: „Бир гюн, бир
харман, кръг гюн, кръг гарман, кръг гюн бир харман”. (Един ден, един харман, четиридесет
дни, четиридесет хармана, четиридесет дни един харман.)
Не са малко в говора на някогашните странджанци думи от турски и гръцки произход,
разбира се побългарени, които не могат да се срещнат в съвременните езици на южните ни
съседи.
Би следвало да отделим внимание и на влиянието на другата ни южна съседка, Гърция,
във фолклора и говора на българското население. Векове наред българи и гърци са живели в
Източна Тракия в добросъседство. То не могло да бъде изтръгнато с дрязгите между гръцката
и българската църква. Не е могло да бъде унищожено и от проелистичната политика на уп-
равляващите. Приятелството е останало да съществува. В ежедневието е имало заемки и от
двете страни. В говора на странджанци са съхранени редица гръцки думи. Сред прогонените
от Източна Тракия българи е било популярно„гръцкото тафралицкото” хоро. Под звуците на
гайда и тъпан играчите се налавяли за раменете. Те подскачали на пръсти и хорото наподо-
бявало полет на жерави. По маниера на гръцките певци са пеели бежанците от Лозенградско.
Подчертан маниер на подобно пеене срещаме в изпълнението на малкотърновската певица
Магда Пушкарова. В редица мелодии се чувства влиянието на гръцки напеви:
Усталара рахмет,
калфалара мурафет,
чираклара саджак екмек ве кютек!
На мастерото рахмет,
на калфите мурафет,
на чираците мек ляб и кютек!
… Китни се, китни, Нине ле,
за когук се китиш,
ли за кир Николчо, Нине ле,
ли за Кир Николчо…
(СНП № 108, с. 99)
Кости конет чеше, Нано бе,
Кости конет чеше,
Нана свеща държи, Нано бе,
Нана свеща държи…
(СНП № 109, с. 100)