Page 158 - MIGRATION

Basic HTML Version

156
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
публикувани са много примери на приятелство и проявена човечност между турци и бълга-
ри. За тях се говори и в спомените на Кера П. Маджарова:
„Родното ми село Сармашик бе съседно на юрушкото село Дингизово. Граничеха мерите на двете села.
Кашлата на татко бе в местността„Голям пазлак“. В близост е била и кашлата на мюсюлманин от село Дингизово.
Срещали са се всеки ден. Взаимно си помагали. Споделяли несгодите в живота. Жителите на мюсюлманските
села се оттеглили на юг в Турция през Балканската война. Татковият приятел, след като се върнал през реокопа-
цията, се оплаквал за преживяните страдания. Отвели ги на Малоазийския бряг, оттатък Цариград. Настанили
ги в палатки с малкото покъщнина, пренесена от Дингизово. Зимата през годината на войната била люта. Колко
храна може да пренесе човек, когато бяга?! Децата плачели всеки ден недохранени: „Искаме мляко, сирене,
масло! Като няма мляко, дайте ни урда!“ Върнали се след реокопацията пак без храна. Татко им дал мях сирене,
мях урда, но може ли нахрани голямото семейство с подаяния!“
В спомените на Тодорка Д. Балева от с. Бръшлян се дават примери за добросъседство
с новите заселници мюсюлмани от съседното, останало в пределите на Турция, с. Чеглаик.
До започване на Втората световна война граничните отношения били по-свободни. Общу-
ването между обикновените хора било по-лесно. Събирали се овчарите по границата. Съби-
рали се по време на сборовете, когато пехливаните от двете страни деляли мегдан. Особено
тържествено празнували празника на св. Илия. В дълбоките казани врели пред параклиса
курбани от угоени шилета, донесени от мюсюлмани и християни. И разливането на курба-
ните, и хорàта, и пехливанлъкът са били тържество на човещината, създавана през вековете
(Маджаров 2001).
„На събора в деня на Костадин и Елена дошли в с. Каваклия, Лозенградско, съборяни от няколко сан-
джака. Дошли пехливани от целия Одрински вилает. За тоя прочут гюреш се подготвят известните пехливани
и от село Каваклия. Гюреша е към края си. Непобеден е останал само един от каваклийските борци – Славето.
Каваклийци ликуват, когато към Славето се приближава напет и строен турчин със зелена чалма на главата.
Кани Славето да се борят. Съселяните му, опиянени от успехите, приемат предложението на турчина с насмеш-
ка. Двубоят завършва с победа над Славето. Принуден е да признае, че е победен с „Пис! Евалла! (Признавам,
победен съм). Турчинът пристъпва към Славето. Прегръща го през раменете. Усмихнат се обръща към изне-
наданите каваклийци: „Аз съм Керим Пехливан – и леко се покланя. – Керим Пехливан!“ Пристъпят към него
каваклийските борци и му целуват ръка. Изненадата им е голяма, видели в селото си първенеца на борците в
турската държава. Керим Пехливан ги прегръща с двете си ръце. Дига ги и прави кръг с тях. Изумлението и ра-
достта нямат граници. Ще носят почитта и уважението към прославения борец до края на живота си” (Петканов
1983: 487).
С годините в речта на странджанци са се насадили много турцизми. Характерното е,
че всичките чужди думи са побългарени. Подобни изопачавания на чуждите думи са били
обект на редица анекдоти.
„Отишла българка да купува месо от месар турчин. Опитвала се да каже какво иска, но продавачът не
разбрал. На помощ дошъл един от клиентите българин: „Касап, кеса меса за енна пара меса на тъва булка, че
не знае турцки!“ Повторил няколко пъти тирадата си, но нито продавачът, нито събралите се купувачи турци
го разбрали. Отегчили се от бръщолевенето му и го напердашили да млъкне. После майката на познавача на
турски език се хвалила пред съседките: „Наш Стоян наддумал турците, та го драли!“
„Пътувало турско военно поделение от Малко Търново до с. Стоилово. По пътя срещнали българин.
Попитали го далеко ли е селото. Отговорил им на„чист” турски език: „Пътекос, пътекос, чучуринга вар, хоптири
Стоилдан!“ Искал да им каже, че като вървят по пътеката ще стигнат до чешмичка и ето ти го Стоилово”.
Многовековното съжителство на българи и турци е оказало влияние върху говора и
фолклора, особено върху песенния. Ще се спрем на откъси от песни на източнотракийските