Page 157 - MIGRATION

Basic HTML Version

155
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
За добросъседството на народностите, населявали
Източна Тракия до началото на ХХ век и
взаимовлиянията в духовната им култура
ПанайотМаджаров
Тракийски научен институт
Османските завоеватели заварват в Източна Тракия значително българско население
със своя материална и духовна култура, създавани там седем века преди идването на поро-
бителя. Българите са населявали планинската и равнинната част. Крайбрежието било заето
от гръцко население. Обръчът от български поселища около столицата представял най-ра-
ботливата част на населението в Османската империя. То снабдявало Цариград с месо, въл-
на, зърнени храни, дърва, строителен материал, дървени въглища. Но това население било
и постоянна заплаха за мира в държавата. Непокорството се проявявало по време на руско-
турските войни, когато българите„вдигали глава“.
С последователната си държавна политика Османската империя се стремяла да се
освободи от това непокорно население в близост до столицата. Осъществявала го чрез про-
гонване след всяка руско-турска война. След оттеглянето на руските войски тръгвали керва-
ни от българи. Преселничество е имало след кърджалийските набези, след Кримската война.
Но най-значително било изселничеството през 1860–1861 г. Хиляди български семейства се
преселили в Русия. Тази преселническа вълна била стимулирана от Високата порта и от цар-
ското руско правителство. Руското правителство съзнателно поощрявало изселническото
движение, целейки да привлече в слабонаселените области трудолюбиво българско насе-
ление. Руските власти създавали различни облекчения за българските преселници – осигу-
рявали пътуване по Дунава до Крим и Южна Русия, давали земи, средства за настаняване,
гарантирали временни данъчни привилегии. В замяна на това разрешили на местните татари
и черкези да напуснат Русия и се установят в европейските владения на Османската империя,
главно в български земи. Заселването на враждебни на Русия и християните мюсюлмани сред
българите било изгодно за Турция и тя го насърчавала (История на България 1987: 78, 80).
Според Г. п.Аянов големи групи мюсюлмански заселници дошли от Родопите от юрушки
оджаци. Заели те някогашните християнски села Евренезово, Дингизово, Карабалиево, Текен-
джа, Карамлък, Бакаджик. Новите заселници се настанили в изоставените християнски села,
но присвоили и просторните им скотовъдни райони.
Началният антагонизъм с време прераствал в добросъседство, въпреки етничните и
верските различия. И българските, и мюсюлманските села в Странджа са преживели еднак-
ви страдания в събитията през XIX и началото на XX в. Особено тежки са били годините на
Освободителната война 1877–1878 г., въстанието през 1903 г., Балканската война. Трагедии-
те, преживени от мирното население, били еднакви за християни и мюсюлмани. Записани и