Page 155 - MIGRATION

Basic HTML Version

153
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
турна дирекция в окръжния съвет в гр. Търговище. През следващите две години организира
събори с турски самодейни състави в гр. Разград, гр. Търговище и околните села, обучава хо-
реографи, инструменталисти и диригенти. Отговаря и за театралните трупи към читалищата
в окръга, за които също организира фестивали и събори.
През 1968 г. между България и Турция се подписва споразумение за изселване. Про-
меня се политиката спрямо българските турци и през 1969 г. щатът е закрит. Това е причина
Мустафа отново да се завърне към изпълнителската си дейност.„Моят директор на състава, с
който свирехме български фолклор, беше много доволен от мен и когато останах без работа,
се върнах към неговия оркестър. Ходехме да свирим из шуменските, разградските и търго-
вищките села. След това преминах пак към бюро„Естрада” като професионален музикант до
70-та година”.
Преломен момент в неговия живот е изселването му в Турция през 1970 г., където се
установява в гр. Истанбул. Тук Мустафа се сблъсква със съвсем различна музика, представля-
ваща смесица от арабска, кюрдска, арменска и гръцка култура. Прави опити да пробие като
музикант, свири в няколко ресторанта, но репертоарът му е чужд и не се възприема добре.
Липсва общност, която да има потребност от неговите знания и по икономически причини
той се отдалечава от музикантското поприще. Сменя няколко професии. Първоначално ра-
боти в завод за кабели и междувременно изкарва курсове по машинопис. Благодарение на
това впоследствие работи като счетоводител към една международна фирма.
Ситуацията в Турция междувременно се променя. Множество демонстрации на при-
върженици на комунистическата партия стават причина правителството да реши да екстра-
дира обратно в България бивши партийни членове от комунистическия блок. Така Мустафа
получава известие да напусне страната, но сам – без семейството си. Това го принуждава да
се свърже с адвокат, който го съветва да напише писмо до Женевския съвет с молба да бъде
оставен да пребивава в Турция, но отговорът го задължава да се пресели в друга страна. Така
той избира Австралия и през 1973 г. се установява в Мелбърн.
За първите години в Австралия споделя: „Никого не познавах. Ей така отидох. Нами-
раш си приятели, комшии и заживяваш… Преди в оркестъра в Шумен пеехме една маке-
донска песен„Австралия, земя неравна” – ако някой ми беше казал тогава, че ще я видя тази
земя, нямаше да му повярвам! След време пращах поздрави на нашия диригент оттам…”
Първоначално Мустафа се свързва с емигранти от Турция. След това изгражда много
добри приятелски отношения и с представители на българската емиграция от Македония.
В тези общности музиката, която Мустафа носи в себе си от България, намира благоприятна
среда:„Навсякъде пеех наши песни, български, турски, македонски, най-много харесваха ма-
кедонските и пееха с мен”. С деца на турски емигранти от България и Турция организира гру-
па, само от момичета, която изпълнява турски песенен и танцов фолклор: „Правехме много
концерти. Навсякъде много хубаво ни посрещаха, а хората се учудваха на песните и танците,
които аз ги бях научил да играят”. Един от най-атрактивните танци, които групата изпълнява
е танц със свещи, който се танцува на
кънà
– вечерта преди сватбата. За него споделя: „Този
танц се играе и в Турция, но на мен ми го показа Данчо Николов, който беше балетмайстор в