Page 154 - MIGRATION

Basic HTML Version

152
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
дължава да интерпретира песните, които е научил в семейството си и в селището, сега вече
има възможност да се докосне и до други образци, и да обогати репертоара си с песни от
сборници или от радиото.
Тези първи години на сцена, работата в колектив и вече професионалният допир с
фолклора завинаги предопределят живота му на музикант. От този период са и първите
записи в Радио София. През 1956 г. фолклорният състав на с. Горна Хубавка е избран за
националния преглед на самодейните състави в гр. София, където Мустафа се представя
много добре и прави записи в радиото.
След завръщането си от казарма през 1959 г. е назначен в с. Пластина като читалищен
секретар, където създава своя първи фолклорен състав, с който селото се представя на ок-
ръжен фестивал. Междувременно продължава да работи и със състава на с. Горна Хубавка.
През следващите три години – от 1960 г. до 1963 г. – е назначен към културния отдел
на общината в гр. Омуртаг, където отговаря за район от 11 села. Тук той работи като културен
деятел, прокарвайки местната традиция чрез различни дейности: продължава да органи-
зира множество концерти и фестивали, сформира състави почти във всички села, събира
местен фолклор, обучава диригенти и инструменталисти.
През този период се обръща специално внимание на турския фолклор. Дава се въз-
можност на различните културни общности да изявят своята традиция, като за целта се ор-
ганизират обучения на културно-просветни кадри. Така Мустафа се обучава в Момчилград
за турски песни, в Ардино и Разград изучава турски танцов фолклор, а в Шумен преминава
специално обучение за ръководители на народни състави. Благодарение на това обучение
впоследствие адаптира за сцена части от сватбения обред, които заедно със състава на с.
Падарино и с. Любичево представя на фолклорния събор „Дружбата между българското и
турското население” , състоял се в гр. Омуртаг, в местността „Кайника” през 1963 г. Наред
с фолклорни състави работи и с духови оркестри: „Правихме по селата с по-напредналите
музиканти духови оркестри, за да свирят по празниците.”
От 1963 г. до 1966 г. Мустафа се премества да живее в гр. Шумен, там работи като шло-
сер в завод„Мадара”, но продължава да се занимава и с музика. Започва да свири в оркестър
за македонски фолклор в гр. Шумен и оркестър към концертна дирекция „Роден край” – гр.
Варна, където овладява тънкостите на българската народна музика. Важен акцент в негово-
то изграждане през този период е запознанството му и общуването с известни български
дейци и музиканти като Филип Кутев, Стоян Величков, Атанас Вълчев. Взима уроци от Петър
Динев и е поканен да прави записи в Радио София и Радио Шумен. Признанието, което полу-
чава на голямата сцена от утвърдени имена в българския музикален фолклор, е показателно
за високите умения, които Мустафа е придобил до този момент. Неведнъж е канен от Петър
Динев да работи в Радио София, както и в Радио Шумен. В тази връзка той споделя:„Не можех
да оставя моя оркестър, имаше много работа по селата”.
Неговата дейност в попрището на културната политика на региона продължават и
през 1966 г. , когато е решено към окръжните съвети да се открият щатове за инспектори,
които да отговарят за турския фолклор. Така Мустафа е назначен като инспектор към кул-