Page 15 - MIGRATION

Basic HTML Version

13
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Изселвания на българите от Турция след
Балканските войни (1913–1945)
Ваня Стоянова
Институт за исторически изследвания – БАН
След Балканските войни съдбата на българските бежанци от Турция заема съществе-
но място в българската външна и вътрешна политика. Основният въпрос, който повече от
десетилетие ангажира усилията на българската дипломация, е тяхното завръщане по родни-
те им места. Когато това се оказва неосъществима задача, остава възможността за търсенето
на удов­летворение на техните имуществени претенции към тур­ската държава, а мерките за
осигуряването на временен подслон и препитание за нуждаещите се превръщат в трайна
политика за тяхното настаняване, оземляване и адаптация в България.
Закономерно, тези процеси и проблеми са във фокуса на внимание и на изследова-
телите на тракийския въпрос. Най-голям е интересът към тях през 20-те и 30-те години на
ХХ в. като преобладаващата част от проучванията са свързани с активността на Тракийския
научен институт и на интелектуалци от тракийските среди
1
. През 70-те и 80-те години на ми-
налия век българската академична наука подновява интереса си към историята на Тракия
в ново и най-ново време
2
. Този интерес, поддържан не твърде интензивно, но затова пък
постоянно, продължава и до наши дни
3
. От друга страна, в общественото пространство осо-
бено артикулиран е проблемът за имотите на източнотракийските българи, стимулиран от
активността на Съюза на тракийските дружества в България
4
.
Годината 1913 е ключова в историята на всички балкански народи, а за тракийските
българи тя се оказва фатална. С основание е наложено мнението, че тогава именно се извърш-
ва обезбългаряването на Източна Тракия. Но макар и значително по-малобройни или почти
незабележими като количество, в границите на турската държава остават няколко хиляди бъл-
гари — родени в Османската империя или в Република Турция, извън постоянния, по-слаб
поток от полити­чески емигранти от България, които при смяната на всеки полити­чески режим
в ново време периодично„захранват“ българската колония в най-големия турски град. Освен
1 Историографски преглед на българските изследвания до 70-те години на ХХ в. по етнодемографските
аспекти на тракийския въпрос в ново време, вкл. и по темата за изселванията на българите от Източна Тракия,
предлага обзорната статия на Стайко Трифонов „Български проучвания за народонаселението на Тракия” (вж.
Трифонов 1976: 48–55).
2 Милен Куманов подготвя дисертационен труд върху българо-гръцките и българо-турските отношения
по време на първото сговористко правителство, в което важно място заема тракийският бежански въпрос и
неговото дипломатическо уреждане (вж. Куманов 1971: 69–83). Публикуваните в края на 80-те и началото на 90-
те години на ХХ в., но подготвени десетилетие по-рано изследвания на Стайко Трифонов го утвърждават като
един от най-солидните изследователи на тракийските българи, изселването и настаняването им в България
(вж. Трифонов 1988: 11–32, 75–89, 131–140; Трифонов 1989: 9–47; Трифонов 1992: 161–236.
3 Вж. напр.: Райчевски 1994; Манчев 2003; Пеева 2003; Пеева 2006; Петрова 2000; Стоянова 2008: Стояно-
ва 2008а; Стоянова 2010 и др.
4 Вж. Козарова 2007.