Page 147 - MIGRATION

Basic HTML Version

145
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
фолклор, музикална теория за макамите, народни и класически турски песни. тези обшир-
ни музикални познания са плод на дългогодишни натрупвания и музикантски контакти. все
пак певецът държи на румелийската музика, разбирана от него като местна в пространство-
то на европейска турция и Балканите.
всеки опит за изследователско обобщение се основава върху повторяемост на
принципи и модели в множество индивидуални случаи. въпреки все още недостигнатия
„праг на насищане”в теренното проучване по отношение на музикалните културни натруп-
вания и начините на изразяването им сред изследваните мигрантски общности, очевидна
е тенденцията за запазване на културно общуване и чрез български фолклор и музика. На-
шите събеседници са преди всичко хора, формирани в градска среда, с получени в Бълга-
рия образование и култура. връзката с България намира израз и в някои техни музикални
предпочитания.
Според мнения на одринчани в сравнение с други изселнически групи в Одрин тур-
ците изселници от Североизточна България повече държат на традициите си. Ходят с носии
на сватба, на празници играят хоро като в България. Получените сведения за протичането
на сватба на младеж от търговище, изселник в истанбул, с девойка от Карадениз (Черно-
морския регион) потвърждават разбирането у двата рода за немалки различия помежду им.
те наричат този брак „смесен брак”, имат спорове и несъгласия около сватбения ритуал. По
време на сватбата черноморци наблюдавали отстрани хорáта, които танцуват близките на
младоженеца – Пайдушко (Пайтуш), еленино и др., под звуците на записи с българска на-
родна музика. От други сведения се разбира, че още преди изселването българските турци
(особено тези от Североизточна България) се интересуват, харесват и дори възприемат бъл-
гарската фолклорна музика и танц. внук си припомня как баба му на село обичала да гледа
по телевизията фолклорни предавания и дори в годините на преименуването, когато е из-
разявала негативно отношение към българските власти, е търсела хубавото и компенсирала
недоволството си с мнение, че„българите имат много хубава народна музика”.
изселник в Одрин, представител на интелигенцията, обяснява, че в България не се
интересувал от българска народна музика, но след изселването си в турция започнал да
В дома на изселници от България в гр. Одрин, 2010 г. Сн. Н.
Рашкова
В дома на изселници от България в гр. Одрин, 2010 г. Сн. Н.
Рашкова