Page 143 - MIGRATION

Basic HTML Version

141
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
за съществувала музикална комуникация с турци, макар и в контекста на разбирането за
верска и етническа отчужденост. един от текстовете подсказва за смесени села с българско
и турско население – майка не пуска дъщеря си в„долната махала”, за да не би„турци анадол-
ци”, свирещи на булгария и кеменча, да я измамят и потурчат. От друг песенен сюжет става
ясно, че български музиканти са били канени да свирят и пеят на турска сватба – реалност,
отразена в песен.
При цялата консервативност и стремеж към културно самосъхранение живата музи-
кална практика, по-специално в инструменталната музика, показва съществуването на кул-
турни контакти между музиканти българи и турци, особено в градска среда. При теренни
проучвания на фолклора в граничните райони на Югоизточна България през 80-те години
на ХХ в. попаднах на родени в Одринско фолклорни инструменталисти гайдари, заучили
някои турски свирни в този край. При теренната изследователска работа по проекта в раз-
говори с турски музиканти и познавачи на музиката в Одрин те успяха да идентифицират
някои от направените тогава звукозаписи на турски мелодии, изпълнени на гайда от българ-
ски фолклорни музиканти, бежанци от тракия. една от тях бе разпозната като импровизация
върху мелодия от песен „на моабет” (на трапеза). в турция на селска сватба тя се изпълнява
на зурна и тъпан или на кларинет вместо на гайда. Добавеното от гайдаря въведение бе
определено като овчарска мелодия – когато овчарят отива да напои стадото. Друг запис се
оказа известна до днес местна турска народна песен от Одринска тракия. тези турски ме-
лодии не са получили популярност в България, но са останали като отзвук от дóсега с друга
култура в репертоара на музиканти преселници, като следи от културно многообразие.
При включено теренно наблюдение сред потомци на тракийски бежанци по време
на техни организирани пътувания по родните места на дедите им в Одринска тракия (днес
в турция) се открои значимостта на местните фолклорни песни като част от пренесените в
процеса на миграции културни ценности. С особена емоционалност те пееха, рецитираха и
коментираха събитията от текстовете на онези песни, които са били създадени в някогаш-
ните села по определен повод, като че ли сътворената песен представлява реално доказа-
телство за съществуването на селищната общност. в едно от селата (ейлягюню, Кешанско)
изиграха хоро под звуците на песен, създадена според предадения спомен по действителен
Тракийци по родните места на бежанците – хоро на песен
в с. Ейлягюню, Узункюприйско, 2010 г. Сн. Н. Рашкова
Тракийци по родните места на бежанците – хоро на песен
в с. Ейлягюню, Узункюприйско, 2010 г. Сн. Н. Рашкова