Page 142 - MIGRATION

Basic HTML Version

140
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Тракийските българи
Знанието за традиционната музикална култура се съхранява и пренася в колектив-
ната и индивидуалната памет на тракийските бежанци, напуснали родните си места в раз-
мирното време на Балканските войни в началото на ХХ в., като наследена ценност, предава
се на потомците им и намира съвременни форми за легитимация на специфична общностна
музикална идентичност.
Като част от проучването на мигрантската общност на тракийските българи обърнах
изследователско внимание на песенния репертоар на първото поколение „преносители”
отпреди преселването. Между 1926–1931 г. песенната фолклорна култура на бежанците от
източна и Западна тракия e документирана в различни селища вече в пределите на бъл-
гарската държава и в резултат е публикуван известният тракийски сборник на васил Стоин
(Стоин 1939), осъществен с усилията на тракийския научен институт. Чрез тези нотни записи
се реконструира някогашен селищен песенен репертоар, изтръгнат от пространственото си
функциониране, но жив в съзнанието на своите но-
сители. (Звукова илюстрация за устойчивост във вре-
мето е мой теренен запис от 1989 г. в ивайловград –
песен, нотирана в сборника, но и част от предадения
по родов път репертоар на певица с произход от из-
точна тракия.)
Песенните текстове в сборника на в. Стоин са
богат източник на информация за пренесеното в па-
метта на хората музикално знание. Наред с общите за
целия български фолклор сюжети, устойчивото зна-
ние за музикалните умения и употребата им в култу-
рата, в тях съществуват и следи от пъстрата етнична
карта на тракия до началото на ХХ в. – споменава се,
че на турчин не приляга да пасе свине и да свири на
гайда; че зурната е турски инструмент и затова като
потурчвали мома, „девет тъпана биеха и девет зур-
ни свириха, да й се гласа не слуша”. любопитен факт
е споменаването в песен на свирачи на зурна и тъпан с български имена, съпровождащи
хоро на панаир. Свиренето на зурна от българи-християни е твърде необичайна практи-
ка и може да се тълкува като
отделен извънреден случай
на повлияване от местната
мюсюлманска култура, след
като циганите музиканти до-
насят и утвърждават зурна-
джийската традиция. Песен-
ните текстове подсказват и
Тракийският сборник на Васил Стоин от 1939 г.
Песен от сборника, отново записвана в Ивайловград през 1989 г.