Page 141 - MIGRATION

Basic HTML Version

139
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Миграции и музика: пространствени и времеви
параметри
Наталия Рашкова
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
При цялото многообразие на проблематика, възникваща и натрупваща се в теренната
и изследователската ми работа по изследователския проект „Изселници и мигранти от двете
страни на българо-турската граница: наследство, идентичност, интеркултурни взаимодейст-
вия”, все по-ясно се откроява спецификата на миграционните процеси във връзка с влиянието
им върху културите на мигриращите общности. С оглед на заложените в проекта интердисци-
плинарни подходи вниманието ми се насочва приоритетно към набирането на информация
и изследването на музиката като средство за опазване на локалната културна идентичност на
двете изследвани миграционни групи („тракийски” българи и турци изселници от България),
както и в Одрин като град, в който днес живее предимно мигрирало население.
Етномузикологията отдавна обръща внимание на процесите и резултатите от мигра-
цията, но относително отскоро оказва влияние върху проучванията на миграцията в по-ши-
рок план (Baily, Collier 2006). В традиционното разбиране за изследователския терен на ет-
номузикологията се откроява характерното за антропологията и етнографията понятие за
локалност, в смисъл на изучаване на локални музикални традиции и култури. Такъв подход
за натрупване на емпиричен материал е същностен в дългогодишната история на нашата на-
учна област. Той задава определени пространствени категории за описание на музикална
специфика. От началото на 90-те години обаче схващането, че културата е свързана с отделни
територии или места се е променило с нарастващия интерес към мобилността на културни-
те форми, говори се за „пътуващи култури” (Clifford 1992). Понятието локалност се размива,
придобива параметри, различни от традиционното разбиране за културно пространство,
обособено на определена територия. Център на внимание е не толкова мястото, а хората,
които носят културата със себе си по своите миграционни пътища
1
. Отделна съществена тема
представлява проследяването на мигрантските култури във времето и начините на тяхното
съхранение и трансформации.
Същевременно мигрантските групи не могат да останат встрани от диалогичен кул-
турен процес, при който се извършва докосване и възможно взаимодействие с културите
на други общности, сред които живеят през различни периоди – преди и след миграцията,
независимо дали различията са на локален или етничен признак.
Примерите от теренните ми наблюдения и изследователската работа по проекта до-
бавят нови вариации в необятната тема за музикалните култури на мигрантските общности.
Тук ще бъдат представени някои от тях.
1 Такава изследователска насока в българската етномузикология вж. например у Рашкова 1999; Рашкова
2003; Пейчева, Димов 2006; Rashkova 2010; Тончева 2011.