Page 139 - MIGRATION

Basic HTML Version

137
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
дошли от Домуздере. В Любимец са настанени бежанци от Дервент и Домуздере, в Симео-
новград се приютяват семейства от селата Дамето и Еникьой, Дедеагачко, в с. Маслиново са
настанени заселници от Бейкьой, Дедеагачко, в с. Маджарово са заселени 15 семейства от
Доганхисар, Домуздере и Пишманкьой.
В Свиленградския район в града и селата Щит, Бисер, Димитровче най-многоброй-
ни са заселниците от Домуздере. В Свиленград са заселени семейства от Мерхамли, Окуф,
Чамерен, Чобанкьой, Фере, бежанци от Димотика и Софлу. Бежанците от Башклисе почти
изцяло се заселват в Свиленград и околните села. В Свиленград и с. Сива река са заселени
семейства от Караклисе, Каяджик, Крушево и Теке. В Свиленградския регион се заселват и
бежанци от одринските села, намиращи се западно от р. Марица, влизащи в Караагачка око-
лия. Преселници от Делиелес и Испитли се заселват в с. Щит. Там се настаняват и бежанци от
Караагач, Кадъкьой, Мараш, Чермен (Браянов 1965: 207–300).
През 1924–1925 г. по спогодбата „Моллов–Кафандарис” нов поток от 10 840 прокуде-
ни от домовете им в Западна Тракия бежански семейства с 48 700 души се заселват главно
в Кърджалийско, Пловдивско и Хасковско, по-близо до родните места, с надеждите да се
завърнат отново по домовете си. Това е последното голямо масово изселване на българи-
те от Беломорска Тракия и включва не само местното българско население, но и тези, кои-
то са се заселили там през 1913 г., идвайки от Мала Азия. С тези действия на гръцките вла-
сти, всички българи, живеещи в района на Беломорието са прогонени и районът е напълно
обезбългарен.
Сравнително по-малко са пристигналите в Хасковски окръг българи от Мала Азия. Те
са 1626 души от около 24 населени места в пет околии. Всички напускат домовете си и тръг-
ват на север към България. Повечето се заселват в Момчилградско и Бургаско. В Хасковски
район се настаняват 311 бежански семейства. Най-многобройни са бежанците от района на
околия Бален, от с. Тюйбелен – общо 204 семейства. От тях 103 се настаняват в Хасковско. От
Сююк – от 125 семейства, 82 се настаняват в Хасковско, а от 75 семейства от Ташклисе, 42 се
установяват в Хасковско. От 472 семейства от Коджабунар в района идват 37, от всичките 56
семейства от Аладжабаир 17 се установяват в Хасковско. По-малко на брой са установените
бежанци от околия Бален, по 8 семейства са от Кубаш и Мандър, от Юрен са 4, а от Киллик
и Читалтепе, което се намира в околия Лойса – по три семейства. Бежанците от Мала Азия,
които пристигат в района, се установяват предимно в Свиленградския район. За времето от
1913 до 1927 г. в окръга са настанени по официални данни 8219 семейства с над 41 095 души,
от които 1250 семейства с над 6000 души са настанени в селата.
Бежанската вълна, обхванала Хасковския регион, променя в голяма степен етноде-
мографската му характеристика. Само в Свиленград се заселват повече от 1360 семейства.
В Свиленградска околия се изграждат нови бежански квартали в 5 селища с общо 305 къщи.
Бежанците в Свиленградско са главно от селата на Софлийска и на Караачка околия. Те се
стремят да се заселват групово и да не се пръскат много на различни места. Тъй като в тези
райони обработваемата земя не е много, обикновено се установяват бежанци от две до три,
най-много четири селища. Например в Синапово – от Еникьой, Узукюприйско (120 семейства),