Page 138 - MIGRATION

Basic HTML Version

136
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
особено старците и децата. В Лариска околия от с. Домуздере са умрели около 200 души,
само на 147 души научихме имената. Най-много жертви са дали масово изселените и зато-
чени села Домуздере, Доганхисар, Еникьой, Чобанкьой, Калайджидере, Дервент и др. Има
измрели цели семейства. Смъртта е косила българите и след завръщането им по родните
огнища в Западна Тракия, особено през зимата на 1924 г. Селата си намерили разграбени и
опустошени. Понеже ги подпомагали с брашно, предполагат, голямата смъртност, след за-
връщането, се е дължела на недоброкачественото или дори на отровното брашно, по подо-
бие на ярма, което им раздала гръцката власт....” (Разбойников 1940: 132).
Географското местоположение на Хасковския район го прави най-големият приема-
телен пункт за бежанците от Западна Тракия. Харманли и Свиленград са залети от бежански
семейства, които се стремят да се установят в този район. Хасковският край се превръща в
убежище за бежанци от всички краища на Западна Тракия и от селата в Свиленградския и
Ивайловградския край, останали извън пределите на страната. През този период се изселват
7311 семейства с над 11 800 души, които представляват 32 % от всички бежанци, дошли от
Западна Тракия. От тези околии според сведенията на българските служби в селищата на Ха-
сковския край, се установяват различен брой бежански семейства, разпределени съответно:
– от района на Гюмюрджина, от всичко 2529 изселени семейства, 282 са настанени в
Хасковско;
– от района на Дедеагач, от всичко 2237 семейства, 914 са настанени в Хасковско;
– от района на Димотика, от 1424 бежански семейства, 382 се заселват в Хасковско;
– от района на Софлу, от всичко изселени 368 семейства, 197 се установяват в
Хасковско.
Бежанците от Беломорска Тракия преобладават в Хасковския район и повечето от
тях се заселват тук в по-големи групи. Най-много, около 1360 семейства, се установяват в
Свиленградско. В Ивайловградско те са около 100, в Харманлийско – около 600, в Хасковско
– около 399 семейства. Бежанците се заселват разпръснато, с преобладаващо мнозинство на
семействата от едно или друго селище от Западна Тракия. В Хасково се заселват предимно
бежанци от 37 села на Беломорска Тракия, между които са: Гюмюрджина, Калъждере, Кара-
курджали, Карачкьой, Кушлаки, Къзлар, Манастир, Сарджа, Софулар, Чадърли, Шапчихане,
Бадома, Балъкьой, Дамето, Дедеагач, Дервент, Доганхисар, 56 семейства от Еникьой, Дедеа-
гачко, както и от Хаджилар, Голям Дервент. Голяма част от семействата, дошли от Сачанли, се
настаняват в с. Димитровче, което тогава е към Хасковски окръг. В същото село се настаняват
и семейства от гюмюрджинските села Бейкьой, Домуздере. В с. Дъбовец пристигат 20 семей-
ства от Караклисе и 50 семейства от Голям Дервент.
В Харманлийския район, в селата Ефрем и Турско поле, и в Харманли се заселват мно-
го семейства от Сачанли. В Харманли се настаняват заселници от Еникьой, Мерхамли, Окуф,
Фере, Софлу, Янюрен. В селата Ефрем и Орешец повечето семейства са от най-голямото село
в Беломорска Тракия – Дервент. В с. Костур са настанени 18 семейства от Пишманкьой, 30
семейства от Мерхамли, 4 – от Балъкьой и Доганхисар, в с. Кочаш са настанени изселници от
Доганхисар, в с. Костиево – от Голям Дервент. В Харманли се заселват основно бежанците,