Page 137 - MIGRATION

Basic HTML Version

135
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
за първи път практиката на международното право за размяната на инородно население
между две съседни страни. В своето съдържание той създава условия за насилие и почти
изключва доброволността при взаимна размяна на населенията. На 5 януари 1920 г. ХVІІІ
ОНС одобрява Ньойския договор и Конвенцията за взаимно изселване, която влиза в сила
на 4 октомври 1920 г. след ратифицирането
ѝ
и нейните решения започват да се прилагат за
Западна Тракия от 26 октомври 1923 г. (Държавен вестник 1922).
През 1920 г., малко преди френското командване да предаде„Междусъюзническа Тра-
кия” на Гърция, е извършено преброяване на населението. Районът на Беломорска Тракия,
в който живее многобройно българско население, е разделен на шест околии. В тях има 110
селища, със 7311 български семейства. Най-много българи живеят в Гюмюрджинска околия -
14 794 от общо 64 951 души население. Следващата околия по брой на българско население
е Дедеагачката с 11 543 души българи от общо 16 317, което показва, че районът е с преобла-
даващо българско население. В района на Софлу живеят 10 998 души българи от 21 250 души
население, т.е. 50% от населението на околията е българско. Най-малоброен е българският
етнически елемент в Димотика, където българите са 4956 души от общо 26 313 души насе-
ление, и в Ксанти – населен с 1591 българи от 48 666 души местно население. Посочените
данни са от преброяването на населението на Западна Тракия, извършено под контрола на
Главния щаб на населението на Западна Тракия, 22 април 1920 г. (Браянов 1965: 139; Божинов
1978: 252).
Подложено на репресии от страна на гръцкото управление, българското население
от Западна Тракия започва масово да се изселва в пределите на България по легален и неле-
гален път. Под ударите на решенията на Конвенцията в района на Западна Тракия попадат
54 092 българи от общо 204 690 души население, според данните на преброяването. От тях
5213 семейства с 24 557 души напускат родните си места и преминават в България. Според
същите данни на френските власти, във времето след октомври 1919 г. до 1 март 1920 г., от
Западна Тракия, се изселват 20 000 българи към България, 22 000 турци, които се отправят
към Турция, а в района влизат 23 000 гърци (Браянов 1965: 141; ТДА).
В своето изследване „Обезбългаряването на Западна Тракия” Ан. Разбойников посоч-
ва: „Едновременно с това са ставали и масовите размествания и заточавания на българите.
Така по-лесно е ставало ограбването на цялата им стока, покъщнина и завземане жилищата
им. Българите са били заточавани главно в следните беломорски острови: Крит (в градовете
Канея и Ретимо и в изоставените казарми на пристанището Суди), в Милос (от Цикладските
острови има само 162 кв. км., с 6–7 хил. ж.), в Китера (Цериго), в Митилин, в Хиос. Други са
били изпратени в градеца Каламата, южния Пелопонес. Но най-големи маси са били заточе-
ни в селата на околиите Волоска, Лариска, Фарсалска и Велестиноска, в Северна Гърция, или
на о-в Крит. По изчисления, близо 25 хиляди души българи от Западна Тракия са били изпра-
тени на заточение. Това прави половината от останалото българско население в страната
след гръцката окупация. Най-много са изстрадали Гюмюрджинска, Дедеагачка и Софлийска
околия, понеже от другите околии на Западна Тракия българите по-лесно избягали още в
надвечерието на гръцката окупация. Много от заточениците са измрели от глад и мизерия,