Page 136 - MIGRATION

Basic HTML Version

134
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Голяма част от българската общност в Одрин и района напуска през 1912–1913 г. род-
ните си места и се отправя към България. От тях 1427 семейства се установяват в Бургас, а
720 остават в Хасково; 30, които идват от с. Каяджик, се установяват в с. Генералово. Там се
настаняват и 120 семейства от с. Кемал и 90 от с. Кадънкьой. В Симеоновград се настаняват
бежанци от Одрин и с. Испитли, от Ново село – 10 семейства, от с. Адъраа – 50 семейства. 30
семейства от с. Ахъркьой се настаняват в с. Орешец, а 8 – в с. Капитан Андреево. 20 семейства
от с. Испитлии отиват в Свиленград, 8 – в с. Капитан Андреево и 4 семейства в с. Димитровче.
Многобройни са бежанските семейства и от Узункюприйско. От всичките 1716 семей-
ства в този район, заселени в 10 селища, по-голямата част – 1643, напускат родните си места
и от тях 142 се настаняват в Хасково и в близките му села. В селата Раковски и Черноконево
се заселват 15 семейства от Еникьой, Узункюприйско, от същия район има настанени бежа-
нци и в Свиленград, и Харманли. От Чопкьой 20 семейства са настанени в с. Раковски, 30 – в
с. Васково.
798 български семейства от района на Хавса, живеещи в 12 селища, се изселват. От тях
едва 14 са настанени в Хасково, а повечето се насочват към Бургас. От района на Чорлу и Ца-
риград, 47 селища са с българско население, разпределено в 2200 български семейства. От
тях 2184, т.е. почти всички, напускат родните си места и преминават в България, като 1325 се
насочват към Бургас, а в Хасково се установяват 57 семейства. Повече на брой са бежанските
семейства от Софлу, настанени в Хасково и района. От всичките 100 семейства, 97 напускат
домовете си, пристигат и се заселват в Хасковско. Една голяма част от 120 домакинства от
Кадънкьой се настаняват в с. Генералово и в с. Капитан Андреево, където са по-малко, само
12 семейства (Браянов 1965: 138).
Изселването на българското население през 1913 г. от Източна Тракия фактически
обезбългарява района, а с Ангорския договор от 1925 г. това положение се узаконява.
Първата голяма бежанска вълна отшумява с началото на Първата световната война,
която събужда у българското население, а още повече у управляващите среди, надежда за
промяна на несправедливите решения на Лондонския и Букурещкия мирен договор. Но
развитието на фронтовите събития през 1916 и 1917 г. отново поставят страната на ръба
на погрома. България излиза от световния военен конфликт победена, което води до нови
териториални загуби. Ньойският мирен договор откъсва от страната области, населени с
българи, с което я поставя в особено тежко положение. Най-болезнено се усеща загубата на
Западна Тракия и предаването
ѝ
на Гърция. Несправедливите за българския народ решения
на Ньойския договор надигат нова бежанска вълна. Прииждащият поток от стотици бедства-
щи семейства, прогонени от родните им домове, изпълва улиците и площадите на селищата
в южните крайгранични райони и се разпространява и във вътрешността на страната. Про-
кудените от родните им места българи от Беломорска Тракия са превърнати в бежанци по
силата на подписаната по настояване на гръцкото правителство на 27 ноември 1919 г. Кон-
венция за взаимно изселване на населения между България и Гърция. Чрез нея се създава
„правна” основа Югоизточна Македония в района между българо-гръцката граница и Егей-
ско море, а по-късно и Западна Тракия да бъдат обезбългарени. Този документ узаконява