Page 135 - MIGRATION

Basic HTML Version

133
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Твърдата и безкомпромисна политика на турската държава предизвиква най-голямата
изселническа вълна, в резултат на която в пределите на България влизат само през 1913 г.
19 851 семейства с 88 919 души. Според данните на тогавашната Дирекция за настаняване на
бежанците в България, най-много са бежанците от Източна Тракия, в чиито 17 околии има 150
селища, населени с 20 187 български семейства. И това е напълно естествено, тъй като тези
хора се озовават в самия център на военните действия. По-голямата част от населението на
най-многобройните български селища в двете околии – Одринска и Лозенградска и района
на Чорлу, Силиврия, Чаталджа и Цариград, преминава в България и регистрирано или не ос-
тава в южните крайгранични райони заради близостта до родните му места. По тази причина
Хасковският район се превръща в едно от най-големите убежища на тракийските бежанци.
По броя на приютените хора той се нарежда на второ място след Бургаския район. В резултат
на голямата бежанска вълна от 1912–1913 г. в Хасково и околните му селища се настаняват
1374 семейства от Източна Тракия, регистрирани в Дирекцията за настаняване на бежанците.
Основната част от прииждащото население се изселва от януари до ноември 1913 г., но този
процес продължава до 1923 г., когато в страната пристигат последните семейства от Одрин-
ско и Узункюприйско (Браянов 1965: 138).
Съпоставянето на данните на службите по настаняване на бежанците със спомените
и сведенията на самите бежанци и техните потомци дава възможност за съставяне на една
приблизително по-точна информация за местата от където идват тези хора в Тракия и в кои
селища на Хасковския регион се настаняват. Цифрите, които отбелязват броя на население-
то, участващо в преселването, показват огромния размер на бежанската вълна, която залива
южните крайгранични райони на страната. В селищата на Хасковския регион идват и се на-
станяват хора от различни краища на Източна Тракия, които се стремят в повечето случаи
да се установяват в компактни маси, формирани на принципа на общото родно място, по
родове, семейства или съседи и пр. Например от района на Бабаески, в който живеят 493
български семейства, 383 напускат домовете си и пристигат в България. От тях 62 семейства
се насочват към Хасково и някои от тях по-късно се настаняват в с. Левка. Българските се-
мейства, които живеят в района на Бунархисар, наброяват 1560 семейства. От тях 1183 на-
пускат домовете си и 50 семейства се настаняват в Хасковско. От района на Виза, от общо 583
български семейства, 478 напускат домовете си, но в Хасковско пристигат едва 5 семейства.
В Енос живеят 250 български семейства, но само 43 напускат домовете си, като повечето от
тях – 37 – се установяват в Харманлийско. Българските семейства от Кешан са много пове-
че на брой – 528 семейства, от които 337 потеглят за България, но в Хасково идват само 9
семейства.
Най-многобройно е българското население в Лозенградския район. От всичките 3989
български семейства, които живеят там, 2702 се изселват, но към Хасковския район се насоч-
ват едва 59 семейства, които се установяват в селата Генералово и Пашово, а в Свиленград се
настаняват 40 семейства от с. Ениджия. Значително по-многобройни са заселниците, идващи
от Малгара, които се установяват в Хасковския район. От всичките 1346 български семей-
ства, 964 напускат домовете си и 85 от тях се установяват в селата Раковски, Черноконево и
Пашово.