Page 134 - MIGRATION

Basic HTML Version

132
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
на Берлинския договор, по силата на който територията на Тракия е върната в пределите на
Османската империя. Движението на населението продължава и след Съединението на Кня-
жество България с Източна Румелия през 1885 г., в резултат на което северната част на Тракия
е приобщена към Княжеството. Миграционните движения от този период почти не се усещат
в Хасковския регион. Той не е засегнат чувствително и от следващата по-голяма изселническа
вълна, която е предизвикана от жестокото потушаване на Преображенското въстание през
1903 г. поради отдалечеността му от центъра на въстаническите действия.
През 1912–1913 г. много българи от Тракия, Македония, Добруджа и Западните по-
крайнини се отправят на големи бежански потоци към България. За мащабите на този про-
цес може да се съди по данните, събрани от Дирекцията за настаняване на бежанците, къ-
дето са регистрирани преминали в страната общо 55 780 бежански домакинства с 252 370
души. От тях 25 438 домакинства с 62 998 души прииждат само от Тракия, което представлява
около 41 % от общия бежански поток (Браянов 1965: 122). Трябва да се отбележи, че броят
на влезлите в страната бежанци е много по-голям от посочените цифри, тъй като част от
пристигащите хора не търсят съдействие и помощ от тази институция и не получават статут
на бежанци. Огромният поток от тракийски българи, който за кратко време се стича в юж-
ните предели на България, е следствие на провежданата от турското правителство особено
твърда и последователна политика на насилствено обезбългаряване на Тракийския регион.
В изпълнение на тази цел, то си служи по-малко с дипломация и много повече с жестоки из-
стъпления и кланета. Подгонено не толкова от решенията на клаузите от мирния договор,
колкото от ужасите на масовите насилия и кланета, извършвани от турските цивилни и воен-
ни формирования, мирното българско население търси спасение в пределите на България.
Многолюдни потоци от нещастни хора, изгубили близките и имотите си, се отправят към
България и само през есента на 1912 г. в страната влизат 708 семейства с 3011 души (Браянов
1965: 122).
Като се възползват от избухването на Междусъюзническата война, през 1913 г. тур-
ските войски нарушават Лондонския мирен договор и преминават линията Мидия – Енос. Те
реокупират Тракия и подлагат българското население, което до този момент не е напуснало
домовете си, отново на жестоко, безмилостно унищожаване. Една част от местните българи
са избити, други, ужасени от кървавите насилия, бързат да потърсят спасение в пределите
на България, изоставяйки по пътя си покъщнината, добитъка, дори и децата си. Тези трагич-
ни събития, изпълнени с ужасни преживявания и страдания, оставят у спасилите се бежанци
тежки незаличими спомени, които те предават и на своите потомци. Скоро след погрома
над българското население проф. Л. Милетич посещава засегнатите места, събира факти, до-
казателства и впечатления, които публикува в своята книга „Разорението на тракийските
българи през 1913 г.” Тази книга се превръща в обвиняващо доказателство за зверствата, из-
вършени над българското население, като документира по един безспорен начин турската
правителствена политика на пълно обезбългаряване на района, унищожаване и прогонване
на местното християнско население отвъд пределите на страната.