Page 133 - MIGRATION

Basic HTML Version

131
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
тракийския въпрос по пътя на войната, като се надява и на подкрепата на своите християн-
ски съседи, но страната преживява големи разочарования и две национални катастрофи.
Като последица, правителствата на Турция и Гърция започват да прилагат твърда политика
на обезбългаряване на тези области. Това предизвиква поредица от вълни на етнически раз-
мествания, при които българското население в Тракия насилствено е изтласкано в предели-
те на България, а на неговото място са заселени гърци и турци. Едновременно с това върви и
процес на насилствено преселване на българското население от Мала Азия. Настъпва един
от най-мъчителните и тъжни периоди от националната ни история, през който хиляди бълга-
ри, принудени с жестоки насилия от страна гръцките и турските власти да напуснат родните
си места, като изоставят домовете и имотите си, а в много случаи и децата си, търсят спасе-
ние в пределите на България.
Изселническият процес, който засяга многохилядното българско население, живее-
що в компактни селища в Източна и Западна Тракия и Мала Азия, след Освобождението е
важен и за съжаление все още не напълно проучен момент от националната ни история.
Миграционните движения на този огромен поток от хора към пределите на България зася-
гат чувствително и територията на Хасковския район, който е разположен в непосредствена
близост до границата с Турция, а част от неговите селища остават в пределите на Турция чак
до 1912 г. Това е основната причина, поради която в различните години преди и най-вече в
периода между 1912–1925 г. през неговата територия преминават големи бежански пото-
ци от Тракия и Мала Азия и част от тези хора остават в района и се заселват трайно в него.
Изясняването на селищата, от които идват бежанците, техния брой, селищата в Хасковския
район, където се заселват, свързаната с миграцията промяна на демографската структура
на района и проявата
ѝ
в различните моменти от историята, бита и културата на местното
население, са все още недостатъчно изследвани. Проучвания по тази тема са правени през
годините и едно от първите е изследването на Анастас Разбойников„Обезбългаряването на
Западна Тракия 1919–1924”, издадено от Тракийски научен институт. Тодор Браянов също
разглежда този проблем в „Българи бежанци от Тракия”, публикувано още през 1965 г. в Из-
вестия на Тракийския научен институт, в което авторът показва разселването на бежанците в
цялата страна. Тук трябва да се отбележи изследването на Стоян Райчевски„Източна Тракия
ХV–ХХ в.”, отпечатано през 2002 г. През 2011 г. бе издадена книгата на Димитър Шалапатов
„Българските християнски селища в Западна (Беломорска Тракия)”, която също е сериозен
опит да се допълни огромната празнота по темата.
Предложеният текст е съкратен вариант на по-подробно проучване, което има за цел
да изясни миграционните процеси и заселването на хиляди бежанци от Тракия в Хасковския
регион, да уточни селищата и районите, откъдето са пристигнали бежанските потоци през
различните години, броя на пристигналото и установеното население в отделните селища,
начина, по който то е прието, неговото вписване в живота на местното население и пр.
Миграционният процес, който обхваща българското население в Тракия, е продължи-
телен във времето, с известни прекъсвания и с върхови моменти. Първата изселническа въл-
на се надига по време на Освободителната война (1877–1878) и най-вече след подписването