Page 130 - MIGRATION

Basic HTML Version

128
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
включваща търг и избиране на предприемач за серийно построяване на сградите (опре-
делени са пет типа сгради) и комисии, които да контролират тези строежи. в Хасково не е
построена нито една от тези типове къщи, макар и наистина да има данни за кооператив-
но строителство с материали от Бежанския заем. в други селища в страната, включително в
Свиленград (69 бр.), има цялостно изградени квартали от т.нар. пълни редови къщи.
Днес в кв. „тракийски” в Хасково почти няма запазени от първите жилищни или сто-
пански постройки на бежанците.
ІІІ. Изселнически вълни и градско пространство
ако се придържам към примера на Хасково, бих могла да твърдя, че противополож-
ните мигрантски потоци – тези от България към турция през ХХ в. и особено в края на 80-те
и 90-те години на XXв., не оказват никакво влияние на градското пространство. тази липса
на промени се дължи на няколко факта. На първо място, в Хасково няма толкова големи
и компактни маси турци, т.е. изселването им не е симетрично по мащаб на заселването на
бежанци в началото на века. На второ място, е урбанистичната вълна след 1989 г., когато
масово в Хасково мигрират българи и турци от съседните села и по-малки градове. в този
смисъл изпразнените пространства се заемат от нови маси. На трето място, трябва да се от-
бележи липсата на държавна и местна политика по усвояване на напуснатите пространства,
още повече при тяхната некомпактност в Хасково. и на четвърто място, е близостта на тези
емигрантски вълни към настоящето, т.е. дори да не беше запълнено тяхното пространство,
ефектът едва ли щеше да се усети толкова бързо. Резултат от тези изселнически вълни са
нови квартали и домове в приемните градове в турция.
Изводи
От изложеното до тук ясно личи, че могат да се типологизират нивата и посоките на
политиките по отношение на включване на мигрантските потоци в градското пространство,
но на терен се вижда, че всяко селище е отделен случай с разнородни реализации на тези
политики. Разбира се, можем да направим и категоризация според това дали едно селище
е изцяло съставено от бежанци (построено за тях или със заменено население), дали има
бежански квартал(и) или бежанците много бързо се интегрират, заемайки различни градски
пространства – некомпактно и невидимо.
въз основа на анализа на участието на бежанските общности и тези на техните наслед-
ници в градското пространство може да се направи и изводът, че типологично това участие
е сходно с тези на арменските или еврейските общности, тъй като формалните белези са
Пълна редовна къща, тютюно-бубарска къща, минимална къща, централна къща (Хитилов 1932: 160
163)